Синдромът на неспокойните крака повишава риска от болест на Паркинсон

Корейски специалисти твърдят, че синдромът на неспокойните крака е свързан с повишен риск от болест на Паркинсон. По техни данни 1,6% от пациентите със синдрома развиват невродегенеративното заболяване, докато в контролната група те са 1%.

Какво представлява синдромът на неспокойните крака

Синдромът на неспокойните крака причинява неприятни усещания в долните крайници, като симптомите се влошават при почивка и отслабват при движение. Лекарите обикновено предписват допамин като основна форма на лечение. Допаминът е невротрансмитер, който играе ключова роля за контрола на движенията. Допаминовите агонисти имитират ефекта на допамина, като активират неговите рецептори.

При пациентите с болест на Паркинсон се наблюдава намалено производство на допамин и допаминовите агонисти са част от основното им лечение. Предишни изследвания разглеждат връзката между двете заболявания, за да отговорят на въпроса дали синдромът на неспокойните крака не се отключва от същите допаминергични механизми.

Проучване върху връзката между синдрома на неспокойните крака и Паркинсон

Екип от три корейски болници провежда ретроспективно кохортно проучване, за да оцени дали синдромът на неспокойните крака е рисков фактор за развитието на Паркинсон и дали производството на допамин е пряко свързано и с двете състояния.

В първата фаза учените събират данни за пациенти от Корейската национална осигурителна служба, които обхващат периода 2002 г. - 2019 г. След това сформират две групи – 9919 души със синдром на неспокойните крака и 9919 здрави участници. Средната възраст е 50 години, а съотношението жени-мъже – 63% към 37%.

Доброволците със синдрома са разделени на други две подгрупи. В едната попадат тези, които са лекувани с допаминови агонисти (най-често с pramipexole или ropinirole), а в другата тези, които не са.

Случаите на Паркинсон са със 60% повече при пациентите със синдром на неспокойните крака

Общият брой случаи на болест на Паркинсон достига 1,6% при хората със синдром на неспокойните крака, което е с 60% повече, отколкото при контролната група. Анализът на участниците от двете подгрупи – нелекувани и лекувани с допаминов агонист – показва, че случаите на болест на Паркинсон при лекуваните са едва 0,5%, докато при нелекуваните те са 2,1%.

Заключението на авторите е, че синдромът на неспокойните крака може да повиши риска от болест на Паркинсон. Пациентите, които не са се подложили на лечение с допаминов агонист, също са с по-висок риск, като при тях времето до поставяне на диагноза е малко по-кратко.

Проучването не препоръчва ранно лечение с допаминови агонисти като форма на превенция или за забавяне хода на болестта на Паркинсон, но показва колко важно е своевременното диагностициране.