Афлатоксини може да има дори в месото и млякото на животни, консумирали заразен фураж

Афлатоксините са продукти от два вида плесенни микроорганизми. Те се развиват в различна хранителна среда под влияние на висока влажност - около 80%, и температура - от 7 до 40 градуса, обяснява д-р Людмила Нейкова, токсиколог от ВМА - София.

Съществуват няколко вида афлатоксини. Някои са особено опасни, защото въздействат направо върху гените. На момента човек усеща нещо като леко разстройство, но ако консумира по-често храни, замърсени с токсини, има риск от цироза или рак на черния дроб. В риска да се развие онкологично заболяване са включени и други фактори - индивидуалното предразположение, натрупаните токсини и появата на хронично заболяване.

Най-силно канцерогенно влияние има афлатоксин Б1, който може да се открие дори в млякото или месото на животни, консумирали замърсени фуражи. Най-рисковите продукти за афлатоксина Б1 са ядки, ориз, пшеница, фуражи, сушени плодове, подправки, сурови растителни масла. Когато говедата консумират заразен с гъбички фураж, отделяните от тях токсини се метаболизират в черния им дроб и попадат, макар и в по-малки количества, в млякото и месото им. Този афлатоксин вече е друг тип - М1. При еднократна консумация на замърсени с него продукти човек получава леко хранително отравяне, което се овладява в рамките на ден-два, допълва д-р Нейкова.

Дългосрочният ефект е върху клетките на черния дроб. По кръвен път този токсин може да предизвика и различни форми на левкоза. Хората трябва да бъдат особено внимателни и с различни продукти в домакинството, които видимо имат мухъл. Всеки е виждал буркан с компот с плесен, казва лекарката. Много често в него има от тези гъбички и затова трябва да се изхвърли.

Плесени понякога покриват и сладка, конфитюри в буркан. Трябва да се махнат поне 3-4 см от горния слой, включително и плесента, съветва д-р Нейкова. Сладкото отдолу може да се консумира единствено ако не е променило цвета, консистенцията и мириса си. При съмнение е по-добре да се изхвърли.

Видим ли, че по ябълките има кафяви петна, те също трябва да се изрежат добре. Консумира се само онази част от плода, която е без промяна във вкуса и мириса. Хората правят икономии и не изхвърлят плесенясал хляб, а само изрязват повредените крайчета, но рискуват много повече - здравето си, предупреждава специалистката. Афлатоксини може да попаднат и в козметика чрез различни замърсени масла. Затова препоръчвам на хората да използват само проверени марки, които строго контролират производството си, допълва д-р Нейкова.

Хора, непосредствено пострадали от токсини на гъбички и плесени, рядко попадат в токсикологията. Причината е, че в повечето случаи симптомите се овладяват лесно в домашни условия и е трудно да се докаже от какво е отравянето. Обикновено хората се оплакват от гадене, повръщане, общо неразположение и неразположение в стомашно-чревния тракт.

За да се докаже отравяне с афлатоксини, са необходими две изследвания - на кръв и урина. При второто обаче има условие консумацията на храна да е била в последните 24 часа. На практика такива тестове не се правят от личните лекари, към които хората първо се обръщат с подобни оплаквания, констатира лекарката.

Има и други видове гъбички в бита, които могат да отделят опасни за човека токсини. Такива са гъбичките фузария, които също могат да предизвикат левкоза от хранително естество. Те може да се съдържат в мухлясалия хляб наред с афлатоксините. Сериозен е рискът от увреждане на костния мозък и лимфните клетки, казва още д-р Нейкова. Нарушава се образуването на кръв.

Плесенясалият хляб може да предизвика и друга интоксикация, при която човек се чувства и държи така, сякаш е пиян. Филиите са съдържали вещество, което има невротропно въздействие. Виждали сме такива пациенти - изпитват еуфория, световъртеж, нарушена координация. Смеят се на всичко и възприемат ставащото около тях безкритично.

Друго състояние, свързано с интоксикация от храна, е ерготизъм. Причинява се от микроорганизъм - мораво рогче, което попада в зърното, а оттам в брашното и тестените изделия. Единственото спасение от тази гъбичка е пълното унищожаване на заразеното зърно в силоза. Токсините причиняват три вида отравяния - неврогенно, което поразява нервната система, гангренозно - засегнат е стомашно-чревният тракт, и смесено. От микотоксините има и полза - намират приложение в медицината. Типичен пример е пеницилинът, казва д-р Нейкова. За да няма негативен ефект върху организма, трябва правилно да се прецени дозата при лечение с него.

Обикновено различните видове отровни за човека вещества, отделяни от гъбички и плесени, са в смесен вариант в продуктите. Коварното при афлатоксините е, че те нямат нито вкус, нито мирис и човек по нищо не може да познае, ако сиренето, ядките или брашното са заразени. Много са устойчиви, след като веднъж са се развили, пояснява д-р Нейкова. Друга неприятна тяхна черта е, че са устойчиви на температури от 200 градуса. Това значи, че дори продължително варене не ги унищожава. Хората могат единствено да разчитат на строгия контрол с лабораторни проби на хранителните продукти.

Освен млечните продукти, палмови, соеви и други масла също биха могли да съдържат афлатоксини. Ядките се препоръчват за консумация сурови, понеже съдържат повече от здравословните ненаситени мастни киселини. Това, което можем да направим, е поне да ги измием много хубаво, съветва лекарката. Има противоречиви данни, че витамин С намалява токсичността. Той обаче се окислява и разгражда в контакт с въздуха. По-добре е да се приема чрез храни, отколкото на прах или в ампули. Има и някои храни като моркови, магданоз, целина, които успешно се борят с токсините и намаляват негативния ефект от плесените.

Вредни вещества в бита ни дебнат не само чрез храната, но и в кухнята, банята или дори въздуха, който дишаме. Мухълът по стените може да предизвика болести на дихателните пътища или алергии, предупреждават лекари. Най-застрашени са домакините, които чистят. Тъмните петна в никакъв случай не бива да се пипат с голи ръце, а само с ръкавици и без да се вдишва прахът от плесените.

Известен е и т.нар. синдром на болната сграда. Съществува във всяка по-стара от 5 г. сграда, в която "чистият" въздух се осигурява чрез вентилационни системи. Когато не се почистват, въздухопроводите водят до появата на болестотворни организми във въздуха на помещенията - гъбички, мухъл, бактерии, вируси, както и до отделяне на вредни газови емисии от разтворители, строителни отломки, гниещи органични вещества. Посетителите и работещите дишат опасен въздух, което може да предизвика главоболие, отпадналост, невъзможност за концентрация, екземи, алергии, суха кашлица, може да провокира дори астматични пристъпи.