Бащата и бебето през първата годинка от раждането

Съвременните татковци все повече оценяват удоволствието от прекараното време с бебето. Това време е от изключителна важност и за двете страни.

Въпреки, че в първата годинка след раждането най-важният човек за бебето е мама, все повече изследвания в областта на детската психология показват, че грижите, които бащите полагат, са от особена важност за мъничето. Контактите с таткото му помагат да изгради сигурност в себе си и да се доверява на околните.

Преди години гледката на баща с малко детенце в ръцете будеше възхита и удивление, но днес, за щастие, това е най-нормалната гледка и по всичко личи, че нещата си идват на мястото.

Специалистите съветват първият контакт на бебето с таткото да е още в родилното отделение, непосредствено след появата на мъничето на бял свят. Таткото трябва да го гушне веднага след като го вземе от гърдите на мама.

Важно е новороденото да чуе гласа на баща си още докато е в утробата на майката. Контактът между тях трябва да започне преди раждането – да говори на бебето през корема на мама, да го гали, дори да му пее.

Психолозите са на мнение, че и двамата родители са важни през първата година на бебето. По този начин детето се привързва и към майката, и към бащата, научава се да дели любовта си и свиква с присъствието на повече хора.

Правилото за силна емоционална връзка между бебето и бащата е той да може да прави всичко, което прави мама, с изключение на кърменето, разбира се.

Много често бащата може чисто физически да се справи по-добре с къпането и носенето на бебето. Помощта на бащата е незаменима. В първата си годинка детето осъзнава, че е обичано от двама души по различен начин и това е съвсем нормално.

Активното общуване не носи ползи само за бебето. Таткото получава огромни дози усмивки и любов. Това го кара да се чувства горд, щастлив, пълноценен и изпитва желание да утвърждава себе си като баща. Той свиква да разпознава бебешкия език, който в трудни моменти дори му действа успокояващо.

В някои случаи бащите се чувстват пренебрегнати и "изоставени" след раждането на малчугана. Съвсем нормално е майката да обръща повече внимание на бебето и това прави адаптирането на бащата към новосъздалата се ситуация по-трудно.

Някои татковци дори изпадат в следродилна депресия, която се изразява в противоречиви чувства, нервност, объркано поведение, разсеяност, често отсъствие от вкъщи и т.н. Най-добрият начин за справяне с това състояние е именно контактът с бебето и полагането на грижи за него.

Колкото и странно да звучи, мъжете много бързо свикват с ролята на бащи, но това се случва само, ако участват активно в обгрижването на новороденото – смяна на пелени, къпане, утешаване и т.н. Ролята на майката тук също е много важна. Тя трябва да гласува доверие на таткото и да му показва, че се нуждае от неговата помощ и подкрепа.

Колкото повече е времето, което бащата прекарва със своето дете, толкова повече се привързва към него.

Майките трябва да бъдат много търпеливи и да помагат на татковците. Налага се дори да им превеждат от "бебешки" какви са нуждите на детето. Мъжете обичат похвалите, така че би било страхотно да чуват колко грижовни и любвеобилни бащи са, колко добре се справят с бащинството и всичко ще бъде наред. Всички тези неща обуславят най-прекия път към развиването на бащинско чувство.

Редактор: Жанета Стефанова

Снимка: techFusion.ru