Генетичният риск има връзка с ранното диагностициране на биполярни разстройства (психози), смятат датски учени

Експерти, които участват в датския психиатричен проект „iPSYCH“, наскоро откриха генетични рискови фактори в пациенти с депресия, които могат да отключат биполярно разстройство или вид психоза. В дългосрочен план резултатите от тяхното изследване ще допринесат за по-ранното и точно диагностициране, така че хората да получат адекватно лечение. Биполярното разстройство и психозите като например шизофренията, са сериозни психични разстройства, които обикновено имат огромен негативен ефект върху живота и благосъстоянието на болния. Има случаи, когато биполярното разстройство и шизофренията се откриват едва няколко години след появата им. Именно закъснялата диагноза намалява шансовете на човека за по-добър живот и ефективно лечение. Колкото по-рано се постави точната диагноза и започне правилното лечение, толкова по-голяма е вероятността той да живее нормално.  Целта на експертите е да разграничат рисковите фактори и така да помогнат на психиатрите при работата им с пациентите.

Депресията често предхожда биполярното разстройство и психозата

Много хора, страдащи от биполярно разстройство или форма на психоза, в самото начало са страдали от депресия. Екипът на „iPSYCH“ включва в изследването си 16 949 души, на възраст 10-35 години, лекувани от депресия в психиатрична болница в Дания. Катрин Мюслинер, автор на проучването и учен към Националния център за изследвания, пояснява: „Нашата цел е да разберем дали генетичните фактори при пациенти с депресия могат да причинят развитието на някое от тези психични разстройства. Ако се окаже, че те са взаимосвързани, то клиничните специалисти ще бъдат улеснени при поставянето на диагноза и ще следят по-отблизо състоянието на рисковите си пациенти.“
Ако учените открият, че генетичната предразположеност при лица с депресия играе важна роля при откриването на последващи психични заболявания като биполярно разстройство или шизофрения, психиатрите ще могат да оценят степента на риска за всеки свой пациент по отделно.
Катрин Мюслинер споделя, че генетичният риск от биполярно разстройство при пациенти с депресия увеличава реалния риск от развитието на точно това разстройство, докато генетичният риск от шизофрения увеличава риска от развитието на някакъв вид психоза.

Семейната обремененост има ключова роля

Проф. Сьорен Динесен Йостергаард от отделението по Психиатрия към университетска болница „Aarhus“ обаче предупреждава, че резултатите трябва да се обработват и използват предпазливо.
Той пояснява, че степента на генетичния риск влияе върху възможността за поставяне на ранна диагноза, но не може да се гарантира, че подобна диагноза наистина ще се сбъдне. От друга страна, той вярва, че ако единият родител на пациента страда от биполярно разстройство или психоза, то е много вероятно и той самият да развие подобно психично разстройство, особено след депресия. Затова е изключително важно да се проследи назад в семейството дали има случаи на близки роднини с психични заболявания, преди да се постави оценка на състоянието и да се прогнозира неговото развитие при пациент с депресия. Резултатите от изследването са публикувани в психиатричното списание „American Journal of Psychiatry.“