Съществуват невроанатомични сходства между шизофренията и биполярното разстройство

Систематичен преглед, извършен от изследователи от Университета във Флоренция, Университетската болница в Женева и Федералния политехнически институт в Лозана, очертава общи мозъчни характеристики при пациенти с шизофрения и биполярно разстройство, по-специално различия в целостта на бялото вещество.

В продължение на десетилетия шизофренията и биполярното разстройство са третирани като отделни и несвързани психиатрични разстройства. Въпреки че симптомите им са значително различни, много пациенти, диагностицирани с едно от състоянията, преживяват поне един психотичен епизод през живота си. Психозата е психично състояние, при което човек губи връзка с реалността, проявяващо се чрез халюцинации, заблуди, дезорганизирана реч и ирационални модели на мислене.

През последните години все повече доказателства показват, че шизофренията и биполярното разстройство споделят и биологични характеристики, включително генетични рискови фактори и мозъчни промени. Тези открития подкрепят хипотезата за общ психопатологичен спектър, обхващащ двете психични разстройства.

Задълбочен анализ на минали изследвания

Екипът, ръководен от Луиджи Сакаро, систематично преглежда данни от мозъчни изображения, събрани от различни изследователи в областта на невронауките и психичното здраве през последните 30 години. Информацията е събрана с помощта на магнитно-резонансна томография – неинвазивна техника за образна диагностика, която позволява на учените да получават 3D изображения на мозъка и да правят изводи за структурните характеристики на бялото вещество.

Изследователите анализират резултатите от няколко проучвания, разглеждайки шизофренията и биполярното разстройство както поотделно, така и заедно, като същевременно взимат предвид разликите във възрастта и пола на участниците. Това им позволява да идентифицират мозъчни региони, които изглеждат засегнати по подобен начин при пациенти с едно от двете разстройства.

Най-забележително е, че екипът наблюдава общи промени в бялото вещество и по-конкретно в област, наречена corpus callosum, която свързва лявото и дясното полукълбо на мозъка.

„Тази промяна е наблюдавана в целия психотичен спектър, а не е ограничена до една-единствена диагноза.“, коментира Сакаро. „Важно е, че тези открития остават значими след отчитане на възрастта и пола, което предполага, че е малко вероятно те да бъдат обяснени просто с продължителността на заболяването или стареенето. Това подкрепя идеята, че нарушенията в мозъчната свързаност могат да представляват основна биологична характеристика на психозата.“

Насочване на бъдещата диагностика

Резултатите от систематичния преглед очертават кандидат биомаркер, потенциално общ за шизофренията и биполярното разстройство. Според учените тези открития могат да стимулират по-нататъшни изследвания върху споделените механизми между различни психични разстройства.

Наблюдаваните мозъчни промени могат също да помогнат за оценка на риска от развитие на психично разстройство, свързано с психотични епизоди. Освен това констатациите биха могли да допринесат за разработването на нови диагностични инструменти, стратегии за лечение или методи за прогнозиране на риска.

„Нашето проучване показва, че бъдещите интервенции могат да бъдат насочени към често срещаните нарушения в мозъчната свързаност, асоциирани с психозата, с потенциал да подобрят мозъчната функция при различни психични разстройства.“, коментира Сакаро. „В дългосрочен план подобни подходи биха могли да допринесат за намаляване на риска от поява на симптоми при уязвими индивиди.“

В бъдеще Сакаро и колегите му планират да анализират лонгитудинални проучвания, които проследяват как мозъкът на хора, изложени на по-висок риск от психоза, се развива с течение на времето. Това би могло да разясни дали мозъчните промени, идентифицирани в настоящото проучване, настъпват преди или след появата на първите симптоми на шизофрения или биполярно разстройство.