Децата предпочитат новите знания пред наградите

Малките деца биха подминали всяка награда, ако имат възможност да изследват нови територии, гласи проучване.
Учени откриват, че по време на игра, в която участват 4-5-годишни деца и възрастни, и едните, и другите бързо научават каква награда би им донесъл всеки направен избор. Но докато възрастните участници биха използвали наученото, за да умножат наградите си, то децата ще продължат да изследват другите възможности, само за да разберат дали нещо не се е променило.

Движеща сила за децата е опознаването на света

Владимир Слаутски, съавтор на изследването и професор по психология към университета в Охайо, разкрива, че за малките деца най-силната движеща сила е изследването и научаването на нови неща. Той и екипът му са на това мнение, защото децата имат нужда да изследват света около тях, за да разберат как функционира.

И без значение какво смятат възрастните, желанието на децата да преоткриват света не е случайно. Те дори биха се връщали отново и отново, напълно съзнателно, за да се уверят, че не са пропуснали нещо важно. Възрастните мислят, че малките им наследници просто търчат наоколо безцелно, отварят шкафове и чекмеджета или взимат разни предмети от земята. Те не възприемат това като изследване на света, всъщност обаче е точно такова. Няма нищо случайно.

Слаутски провежда проучване, заедно с Натаниел Бланко, изследовател в областта на психологията в Охайо. Резултатите от него са публикувани наскоро в списание „Developmental Science.“

Експеримент №1

В първия експеримент участват 32 деца на 4 години и 34 възрастни. На монитор пред тях се показват 4 извънземни същества. Когато всеки от участниците избере някое от тях, той получава и определен брой виртуални бонбони.
Едно от извънземните дава цели 10 лакомства, докато другите дават по 1, 2 и 3. Броят на бонбоните не се променя до края на експеримента. Целта на участниците е да спечелят колкото се може повече бонбони с около 100 кликвания на всяко от изображенията. На децата е предоставена възможност да разменят виртуалните бонбони накрая на експеримента с истински стикери.

Както са и очаквали психолозите, възрастните бързо запомнят кое същество по колко бонбона дава и в 86% от времето избират именно него. И причината не е, че децата не са стигнали до правилното заключение. След тест за памет, проведен накрая, 20 от 22 деца са посочили съществото, което дава най-много лакомства.

Децата не са били мотивирани да спечелят максималния брой бонбони, колкото възрастните. Вместо това 4-годишните участници са били водени най-вече от новото, което биха научили, ако продължат да опитват.

Още нещо привлича вниманието на учените. Децата не просто кликват хаотично на някое от изображенията. Когато решават да не изберат съществото с най-много бонбони, те последователно избират всяко от другите три, за да са сигурни, че междувременно не е настъпила промяна в играта. Колкото по-дълго не са избирали едно от извънземните, толкова по-неуверени са били по отношение на бонбоните, които то им носи. И съответно още по-силно искат да проверят отново.

Експеримент №2

При втория експеримент правилата на играта са почти същите. Разликата е, че броят лакомства, които извънземните подаряват, е скрит при едно от четирите. При всеки опит се скрива броят бонбони на случайно избрано извънземно. По този начин то се сменя постоянно. Броят на бонбоните никога не се променя, дори този на скриваното извънземно.

Както при първия експеримент, 37-те възрастни почти винаги избират изображението, което ще им донесе най-много бонбони, или в 94% от времето. При децата само 36 избират най-печелившото изображение, и то само в 40% от времето.

Когато скритата стойност се оказва най-високата, възрастните я избират през 84% от времето, докато преди това почти никога не са се спирали точно на нея (само в 2% от времето).

Децата избират скритата опция в около 40% от времето на играта, без значение дали става въпрос за най-печелившата или не.

Децата са привлечени от несигурността на скритата възможност

Слаутски пояснява, че повечето деца са привлечени от несигурността на скритата възможност. Разбира се, и сред тях има изключения. Няколко деца играят като възрастните и почти винаги избират най-печелившата опция. При втория експеримент пък се наблюдават няколко малчугана, които почти винаги избягват именно изображението със скритата стойност. Вариациите се дължат най-вече на различните нива на когнитивно съзряване в децата. Общото между всички тях е, че в определен етап от играта избират първо да изследват, при това съвсем съзнателно.

„Ние, възрастните, може и да знаем, че децата учат, докато бягат, играят и разглеждат разни предмети. Но вероятно досега не сме подозирали, че в действията им има логика и последователност.

Извършвайки дейности, които възрастните смятаме за безцелни или хаотични, те всъщност събират информация за света, който ги заобикаля.