Децата преживяват болезнено липсата на близост с майка си и баща си

Страхът от самотата е основното, което тормози учениците. Тази теза лансира и доказва с анкети, допитвания и ролеви игри в книгата си "Да влезем в обувките на детето" авторката Лиляна Русковска.

"Децата преживяват болезнено липсата на близост с майка си и баща си", обяснява Русковска, която е бивш учител и директор, а понастоящем лектор по методите на Едуард де Боно.

Докато разигравала с 15-16-годишни играта "Хвърли страха в шапката", станало ясно, че ако възрастните се страхуват за оцеляването, при децата е водещ страхът от самотата, допускането на грешки и провала.

Те имали нужда от истински образци, на които да подражават, а такива, уви, липсвали. Общуването с родителите се свеждало до неколкоминутни разговори, и то докато бащата гледа сериал, а майката готви или бърбори с приятелки по телефона.

Това още повече отчуждавало децата, които имат нужда да споделят, но техните проблеми като че минавали покрай ушите на големите. В една от анкетите, проведена с 800 деца, най-често срещаната дума се оказала "нещастен". Родителите като че действали по правила как да направят детето си нещастно, а първият признак е да го сравняват със себе си в своя полза.

Децата, особено по-малките, болезнено преживявали крясъците и натяквания от рода на "аз като бях на твоите години" или пък "какво ли не правя за теб, а ти си неблагодарен". Русковска е категорична, че родителят може да изисква от детето си и без да бъде тиранин.

Когато реши да раздава заповеди, ефектът е обратен, тъй като естествената реакция на хлапето е отпорът.

"Няма дете, което да не държи на оценката на родителя. Отношенията между поколенията обаче днес са преформулирани, след като в последните 70 години плуваме в море от информация. Не е лошо да се запитаме дали детето не върви крачка преди родителя. Или преди учителя. Но то прощава незнанието на големите, когато го признаят", обяснява авторката.