Интерактивна карта показва употребата на антибиотици в страната

Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ) представи интерактивна карта за употребата на антибиотици в България в извънболничната помощ през 2025 г. Картата показва, че всеки българин е изпил почти по една опаковка антибиотик като разликата в приема на тези медикаменти в различните области на страната варира три пъти. Интерактивната карта беше представена на пресконференция на 14 септември 2026 г.

Целта на интерактивната карта

Основата цел на интерактивната карта е да покаже каква е консумацията на антибиотици в страната, но и да фокусира вниманието на обществеността към нуждата от спешни мерки. Проблемът не бива да бъде подценяван, защото антибиотичната резистентност е огромно предизвикателство и битката с нея трябва да се води ефективно.

Създателите на картата

Интерактивната карта е дело на екипа на Българската асоциация „Единно здраве“ и на екипа на доц. Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Данните да приема на антибиотици отразяват броя на рецептите и опаковките, които са предписани през 2025 г. в извънболничната помощ у нас. Генерирани са от НЗИС и са предоставени от Министерството на здравеопазването, съобщи д-р Драгомир Иванов, председател на Българска асоциация „Единно здраве“.

Приемът на антибиотици през 2025 г.

През 2025 г. в страната са предписани общо 5 364 784 опаковки антибиотици. От БАЕЗ пресмятат, че при население от 6 423 207 души това означава, че на един човек се падат средно по 0,8 опаковки или 835 на 100 души.

Картата показва, че съществуват значителни разлики в отделните райони на страната. В 12 от тях приемът е под 800 опаковки на 1000 души.

Най-малко антибиотици са приемани в Хасково, Кърджали, Благоевград, Габрово, Сливен, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Шумен, Ловеч.

По-висок от средния прием за страната има в 8 области като в четири от тях той надвишава 900 опаковки на 1000 души . Това са областите Варна, Плевен, Търговище и Ямбол. Във Велико Търново са предписани 1011 опаковки на 1000 души, в Разград - 1456 на 1000, в София-област – 1473.

Според д-р Драгомир Иванов такова отклонение от средната за страната консумация на антибиотици е значително, затова трябва да бъдат изследвани причините за него.

За рационалната антибиотична употреба

Рационалната антибиотична употреба означава да бъдат използвани определени групи антибиотици, които водят доказано до по-нисък процент на резистентност, коментира доц. Иван Иванов, който е ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към НЦЗПБ. Световната здравна организация създава списък с три групи антибиотици, които би трябвало да се употребяват с приоритет:

• достъпни
• под наблюдение
• резервни

„Според СЗО и Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията рационална употреба е тази, при която 65% от всички използвани антибиотици са от първата група. Данните, които анализираме всяка година, показват, че през последните 10 години България е на ниско ниво по рационална употреба. В извънболничния сектор тя е около 40% за първата група, а в болниците е едва 20%“, коментира доц. Иванов. Низходящата тенденция се запазва и през 2025 г. При изработването на интерактивната карта става ясно, че 34% от антибиотиците в извънболничната помощ са от първата група „достъпни“.

Причините са много и сред тях са както липсата на фармакотерапевтични ръководство и контрол, така и фактът, че на българския пазар липсват голяма част от антибиотиците от тази група.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира, че съществува разлика между реалните продажби на антибиотици и информацията за предписаните и отпуснати през електронната здравна система. За да няма разминаване, процесът трябва да бъде контролиран. В аптеките отказват да дават антибиотик ако няма електронна рецепта, но в същото време хората ги купуват от съседните Македония, Сърбия или Турция и дори от хранителни магазини.

„Единственото място, откъдето могат да се вземат нефалишифицирани антибиотици е аптеката, а не онлайн пространството“, категоричен е Димитър Маринов.

Антибиотичната резистентност

В света всяка година живота си губят близо 700 000 души заради антибиотична резистентност. „Веднъж възникнала тя се увеличава много бързо, а възстановяването на антибиотичната чувствителност е изключително бавен процес, който може да продължи 20 или 30 години“, обясни проф. Емма Кьолеян, началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в Университетската болница „Лозенец“ и координатор за Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2. И припомни тежката прогноза, че ако не бъде овладяно нарастването на антибиотичата резистентност към 2050 г. смъртта си ще намерят 10 милиона души.

Резистентността възниква в интензивните отделения на болниците, където се лекуват тежко болни хора с множество диагнози, сериозни системни инфекции, увредено общо състояние и намален имунитет. Те имат нужда от антибиотици, които действат бързо, широкоспектърни и мощни са и оказват силен селективен натиск. В резултат на това чувствителните бактерии загиват бързо, а резистентните продължават да се размножават. Една резистентна бактериална клетка предава устойчивостта си към даден антибиотик на друга само за 20 минути. Така разпространението тръгва към другите отделения и сред хората извън болницата.

Проф. Кьолеян отбеляза, че у нас медицинските сестри са крайно недостатъчно, за да бъдат спазвани необходимите стандарти. Насочи вниманието и към вътреболничните инфекции, които са сред начините за бързо разпространение на антибиотичната резистентност.

Мерките, които трябва да бъдат предприети

От Българската асоциация „Единно здраве“ подчертават, че има две посоки на действие.

Първата е свързана с изработването на проекти за фармакотерапевтични ръководства за употребата на антибиотици в извънболничната помощ и актуализиране на съществуващите за болничната. Важно е да бъдат дадени ясни насоки, които да са в помощ на лекарите.

Втората посока е свързана с повишаване на културата за употребата на антибиотици сред хората. За целта от БАЕЗ са подготвили информационна листовка, която може да бъде изтеглена от фейсбук страницата на организацията, съобщи д-р Драгомир Иванов.