Проф. Ада Йонат разкри една от най-добре пазените тайни на клетката

На 31 август 2026 г. на 87-годишна възраст почина проф. Ада Йонат, носителка на Нобелова награда за химия през 2009-а и международен пример за безкомпромисна научна работа, съобщават от Научния институт „Вайцман“ в Израел, където жената, която не се страхува да избере път, който останалите смятат за невъзможен, е с титлата „професор на Института “ - най-високият ранг, който се дава на ограничен брой изтъкнати учени.

Проф. Ада Йонат става носител на Нобел за работата и изследванията, посветена на фабриката за протеини в клетката – рибозомата.

„Нейното научно пътешествие, което продължава десетилетия, започва с фундаментални изследвания, посветени на усилията да бъде разкрито действието на една от най-сложните биологични машини в природата, а по-късно я довеждат до разбирането за механизма, по който действат различните антибиотици. Така проф. Йонат проправя пътя за разработването на нови антибиотични лекарства и за битка с резистентните на антибиотици бактерии – едно от най-неотложните медицински предизвикателства на 21 век“, пишат от Института „Вайцман“.

Началото

Ада Йонат се ражда през 1939 г. в Йерусалим. Семейството е бедно, споделят едно жилище с още три семейства и децата им. Трудностите на бита не са пречка пред огромното любопитство на малкото момиченце, което търси постоянно отговори. Например, когато е на пет годинки решава да измери височината на балкона като използва мебелите в къщата. Натрупва едни върху други маси, столове и табуретки и когато стига до края, пада в градината и чупи ръката си. Когато е почти на 12 години, губи баща си. Майка й прави всичко възможно да изучи Ада и по-малката й сестра.

Ада Йонат завършва химия в Еврейския университет в Йерусалим, а през 1968 г и докторантура по рентгенова кристалография в Института „Вайцман“, където неин ръководител е проф. Волфи Трауб. Следват постдокторантури в Университета „Карнеги Мелън“ и в Масачузетския технологичен институт. През 1970 г. тя създава в Института „Вайцман“ първата лаборатория в Израел за протеинова кристалография.

За мечтата, която се сбъдва

В края на 70-те години на миналия век Ада Йонат е млад изследовател в Научния институт „Вайцман“. Решението, което взема, предопределя научния й път. То е от онези, които изискван не само всеотдайност и посветеност, но и смелост.

Решението е да се посвети на един от ключовите въпроси, свързани с активността на живите клети – дешифрирането на структурата и механизма на действие на рибозомите – онези малки и сложни машинки, които могат да бъдат описани като протеиновите фабрики на клетката. Важно е, защото разкриването на структурата на рибозомите ще позволи на учените да разберат как информацията, кодирана в нашия генетичен материал, се преобразува в протеини – молекулите, отговорни за различните функции на живота.

За да бъде разкрита триизмерната структура на този вид молекули или на биологични системи, е нужно те да се превърнат в кристали, а полученият резултат да бъде изследван с помощта на кристалографията – метод за дешифриране на пространствената структура на молекулите, базиран на данни от разсейването на рентгеновите лъчи.

Когато Ада Йонат започва изследванията си, повечето учени са убедени, че е невъзможно да бъдат създадени кристали от структура, която е толкова сложна и нестабилна, каквато е рибозомата. Още повече, че водещи изследователски групи по света се опитват да го направят, но за съжаление се провалят.

Нито провалите на колегите й от различи страни, нито това, че я наричат фантазьорка, нито скептицизмът към работата й, не разколебават бъдещата проф. Ада Йонат. Тя не спира. Работи упорито и всеотдайно.

Почти 25 000 опита са нужни на проф. Йонат и колегите й, за да създадат първите рибозомни кристали през 1980 г. Но това е само началото. През следващите две десетилетия екипът й продължава да усъвършенства методите на изследване. Техниките, които тя разработва за дешифриране структурата на рибозомата, сега се използват от всички в света. Най-голямото й постижение обаче е, създаденият от нея нов метод.

Криобиокристалографията

Десетилетията неспирна и целенасочена научна работа водят и до най-голямото постижение на проф. Ада Йонат – криобиокристалографията, методът, който е революционна стъпка в изучаването на триизмерната структура на протеини.

Благодарение на този метод проф. Йонат и екипът й успяват да определят структурата на рибозомата.

В основата му е бързото замразяване на кристали. Методът намалява значително щетите, причинени при облъчването им с мощни рентгенови лъчи.

През 2000 г. изследователските екипи от Института „Вайцман“ и от Обществото „Макс Планк“ в Германия ( и двата са ръководени от проф. Ада Йонат) успяват за първи път да дешифрират пълните триизмерни структури на двете субединици, които изграждат бактериалната рибозома. В същата година научното списание Science включва постижението сред десетте най-важни научни открития на годината.

Как дешифрирането на структурата влияе на медицината

Разкриването на структурата има пряко влияние върху медицината. Много са антибиотиците, които увреждат бактериалните рибозоми като нарушават способността им да произвеждат протеини. Проучванията на проф. Йонат показват на атомно ниво къде и как различните лекарства се свързват с рибозомата, защо увреждат повече бактериите отколкото човешките клетки и как промените в структурата на рибозомата могат да придадат резистентност на бактериите. Това става през 2001 г., когато изследователските екипи разгадават за първи път как няколко известни вида антибиотици се свързват с бактериалните рибозоми и по този начин им пречат да произвеждат новите протеини, от които се нуждаят.

Изследванията разкриват механизма на действие на различни антибиотици и показват как точно болестотворните бактерии развиват резистентност към тях. Всичко това проправя пътя към разработването на нови антибиотици от една страна, а от друга за дава възможност да бъдат подобрени съществуващите лечения.

Какво всъщност открива проф. Ада Йонат

Всяка клетка в човешкото тяло съдържа рибозоми. Нашата генетична информация съдържа инструкции за създаване на протеини, а рибозомата е машината, която чете тези инструкции и сглобява протеините според тях. От своя страна протеините са отговорни за почти всичко, което се случва в тялото – разграждат тъкани, катализират химични реакции, участват в предаването на сигнали и дават възможност на клетките да функционират.

Така разбирането на рибозомите означава разбиране на една от централните машини, които правят живота възможен. Това е простичкият разказ на колосалния труд и неуморна работа, извършена от проф. Ада Йонат и екипите й. И затова получава най-високото научно признание в света – Нобеловата награда за химия за 2009 г.

Награди и отличия

Нобеловата награда за химия за 2009-а е безспорно големият връх, но освен нея за тези десетилетия, посветени на науката и развитието й проф. Ада Йонат е отличена с множество авторитетни награди.

Сред тях са Първата европейска награда за кристалография, медалът „Франк Алберт Котън“ на Американското химическо дружество, златният медал „Пол Карер“ на Университета в Цюрих, наградата на Loreal – UNESCO за жени в науката, международната награда за наука „Алберт Анщайн“ и десетки други.

Удостоена е с почетни докторски степен от 40 университета в света, сред които Оксфорд, Нюйоркският университет, Московският университет, Университетите в Берлин, Страсбург и Хайнан. Проф. Йонат признава, че от всички престижни награди, които печели през годините, една и е особено скъпа. Това е връчената й от внучката й Ноа награда „Най-добрата баба на света“.

Институтът „Вайцман“ за проф. Ада Йонат

Президентът на Научния институт „Вайцман“ проф. Алон Чен изразява огромната тъга, но и признателност и почит към проф. Йонат.

„Ада беше изключителен учен, който не се страхуваше ад избере път, който другите смятаха за невъзможен и да върви по него с решителност, любопитство и смелост в продължение на десетилетия. Всички, следили научния й път, знаят, че тя е жена от световна класа, пионер. Доказала е, че отдадеността и безкомпромисната решителност могат да пробият границите на човешкото познание. Нейните новаторски открития промениха лицето на науката и са огромна чест за Израел. Нейният пробив в изучаването на рибозомата промени разбирането ни за един от най-фундаменталните процеси на живота и отвори нови възможности за борба с антибиотичната резистентност. Но наследството на Ада е по-голямо дори от нейните научни постижения, защото показа на поколения учени какво може да се постигне, когато се осмелят да задават големи въпроси и не се отказват упорито да търсят отговори. Ада продължи да изследва, публикува, да поддържа активна лабораторията и научните сътрудничества до последните си дни. Пример е и затова как смелостта при избора на голям научен въпрос и пълната отдаденост могат да доведат до голям успех и да разширят границите на познанието за бъдещето на цялото човечество“, заявява проф. Алон Чен.