Децата, чиито бащи са били изложени на пасивно пушене в детството, са по-склонни да развият астма

Проучване, ръководено от учени от Университета в Мелбърн, Австралия, сочи, че децата, чиито бащи са били изложени на пасивно пушене в ранна детска възраст, са по-склонни да развият астма. Според изследователите откритията разкриват как тютюнопушенето може да засегне здравето не само на пушачите и децата им, но и на следващите поколения. Проучването е публикувано в European Respiratory Journal.

>>> Създадоха инструмент, който изчислява риска от астма при малки деца

Проучването

Изследването, ръководено от учени от Университета в Мелбърн, се основава на данни от Тасманийското надлъжно здравно проучване (TAHS) – едно от най-големите и най-продължителните респираторни проучвания в света, стартирано през 1968 г.

За целите на настоящото проучване изследователите разглеждат 1689 деца, израснали в Тасмания, техните бащи и баби и дядовци по бащина линия. Учените сравняват данните за случаите на астма, развита до седемгодишна възраст, с информация за наличието на вредни навици, и по-конкретно тютюнопушене, в семейството на бащата. Също така учените взимат предвид дали бащите са настоящи или бивши пушачи.

Проучването установява, че рискът от неалергична астма се увеличава с 59% при деца, чиито бащи са били изложени на пасивно пушене в детството*. Рискът е дори по-висок (72%), ако бащите, изложени на пасивно пушене, са активни пушачи в зряла възраст.

„Нашите открития показват как щетите, причинени от тютюнопушенето, могат да имат въздействие не само върху пушачите, но и върху техните деца и внуци. Проучването ни показва, че мъжете, които са били изложени на пасивно пушене като деца, могат да намалят риска, който прехвърлят върху собствените си деца, ако не пушат в зряла възраст.“, коментира д-р Дин Буи от Университета в Мелберн.

На какво се дължи повишения риск от астма?

„Не можем да сме сигурни как този риск се предава през поколенията, но смятаме, че може да е свързано с епигенетични промени. Това е начинът, по който факторите на заобикалящата ни среда, като тютюневия дим, взаимодействат с нашите гени. Тези промени е възможно да бъдат наследени, но също така са частично обратими за всяко поколение.“, коментират изследователите. „Възможно е тютюневият дим да създава епигенетични промени в клетките, които в последствие се предават на следващото поколение.“

Следващата стъпка пред изследователите е да проучат дали повишеният риск от астма се запазва и в зряла възраст и дали факта, че бащите са били изложени на пасивно пушене в детството, увеличава вероятността от развитие на алергии или белодробни заболявания при децата.

„Астмата е често срещано хронично белодробно заболяване, което засяга деца и възрастни и обикновено изисква непрекъснато лечение. Вече знаем, че тютюнопушенето и излагането на цигарен дим може да увеличи риска от астма. Това проучване добавя още доказателства към вече наличните, че вредата, причинена от тютюневия дим, може да бъде предадена на деца и дори на внуци. Трябва да предпазим децата от това увреждане с мерки, които биха подпомогнали пушачите да се откажат от вредния си навик.“, коментира професор Джонатан Григ, председател на Комитета за контрол на тютюнопушенето към Европейското респираторно дружество.

*Bui Dihn et al. Pre-pubertal smoke exposure of fathers and increased risk of offspring asthma: a possible transgenerational effect. European Respiratory Journal. 2022.