Диабетът причинява много по-често смърт сред афроамериканците в САЩ, отколкото сред другите техни съграждани

Афроамериканците, които живеят в 30-те най-големи града в САЩ, губят много по-често живота си вследствие на диабет, отколкото своите съграждани с различна расова принадлежност. Ново изследване разкрива връзка между ръста на смъртност при диабет и расите, като проследява състоянието на жители на най-големите градове в страната. Негов автор е психологът Джоана Бусеми от университета „DePaul“, а резултатите са публикувани в списание “Diabetes Research and Clinical Practice.”

Според психолога „пандемията от COVID-19 успява да покаже колко ограничен е достъпът до здравни грижи на територията на САЩ в зависимост от расовата принадлежност на гражданите.“ Тя подчертава, че афроамериканците много по-често умират както от коронавирус, така и от диабет. Ако се въведат промени в цялостната здравна политика и се подобри начинът на живот на тези пациенти, психологът вярва, че ще намалее и броят на болните от COVID-19.

Заключения от изследването върху смъртността вследствие на диабет при афроамериканци

• Във всички 30 най-големи американски града диабетът причинява смърт на повече афроамериканци в сравнение с останалите раси
• В някои от градовете ръстът е 4 пъти по-висок.
• Само в 3 от градовете са наблюдава нисък ръст на смъртност вследствие на диабет.
• Във Вашингтон е регистриран най-висок брой смъртни случаи при пациенти от негроидна раса с диабет.

Съавтори на проучването са Назия Сайед и Морийн Бенджаминс от института по градско здраве „Sinai“, Абигейл Силва от Чикагския университет „Loyola“ и Ферештех Гахрамани от университета „DePaul.“

Разлики в смъртността по градове

Статистиката по градове може да се окаже много полезна при начертаването на специфични местни политики за справяне с неблагоприятни тенденции и осигуряване на равни права в сферата на здравеопазването, особено по местата, където се забелязват най-съществени разлики. Бусеми допълва: „Повечето проведени проучвания се фокусират върху американското население като цяло, но така остават скрити някои важни проблеми на местно ниво.“

Според учените проблемът е много сериозен повсеместно. По данни на Националните институти по здравеопазване диабетът засяга 34,2 милиона американци, като вероятно още няколко милиона остават недиагностицирани. Изследователите обхващат 2 петгодишни периода, като установяват, че в 22 от 30-те най-големи градове в САЩ смъртните случаи в резултат на диабет са много повече, отколкото средната смъртност за страната. Челните места в класацията заемат Ел Пасо, Тексас, Мемфис, Тенеси и Балтимор.

Расовата принадлежност утежнява още повече ситуацията. Най-големи разминавания се наблюдават във Вашингтон, където вероятността афроамериканците да загубят живота си заради диабет е 7 пъти по-висока, отколкото при техните съграждани. В някои градове като Чикаго, Лос Анджелис и Оклахома Сити също се забелязва задълбочаване на проблема.

Малко са районите, в които тенденцията се развива в положителна посока, а именно намаляване броя на смъртните случаи сред диабетици – Луисвил и Феникс.

Диабет и здравна политика по време на COVID-19 пандемията

За съжаление, афроамериканците са по-тежко засегнати не само от диабета , но и от коронавирусната пандемия. Те много по-често умират в резултат на заразяване с коронавирус от останалите американски граждани.

Достъпна цена на инсулина

Една от мерките, която според Бусеми би била ефективна, е да се наложи „таван“ на цената на инсулина. Тя пояснява: „Ако не можеш да си позволиш инсулин и не контролираш хода на заболяването си, ще пострадаш много по-сериозно, ако се разболееш от COVID-19, тъй като последствията от инфекцията върху болните от диабет са по-тежки.“

Експертите не пропускат да споменат и други фактори, които дават отражение върху здравословния статус на някои расови групи – големите разлики в доходите на семействата и съответно във възможността да получават адекватна здравна грижа, обширните региони, в които храната е много оскъдна, както и осигуряване на места за безопасни тренировки. Бусеми уточнява, че споменатите мерки се считат за социални детерминанти за добро здраве, които Центровете за контрол и превенция на заболяванията определят също като „условия по местата, където хората живеят, работят, учат и играят, даващи сериозно отражение върху здравословното им състояние.“

Учените от института „Sinai“ и университета „DePaul“ работят съвместно с членове на различни общности и организации, за да направят точна и обективна оценка на здравните и социални проблеми, с които се сблъскват хората с афроамерикански произход. Бусеми смята, че избухването на пандемията от COVID-19 насочва вниманието към въпроси, които отдавна чакат да бъдат изяснени. Според нея сега е подходящият момент да се въведат нови стратегии за заличаване на големите различия между представителите на различни раси.