Доц. Пламен Гацов: Коронографията доказано снижава смъртността при сърдечноболните

  Доверието на пациента е много важно за успешното лечение, казва доц. Пламен Гацов, началник на кардиологията в университетската болница "Лозенец". Срещата с пациента е първо на човек с човек, а после на лекар с болен. Как ще го лекувам, ако първо не съм разговарял с него, пита кардиологът.

  Голямото предимство на болница "Лозенец" е, че в нея освен кардиология има и кардиохирургия, изтъква доц. Гацов. Това позволява специалисти от двете клиники да се консултират помежду си при необходимост. Само 5 болници в София имат такава възможност. Наскоро решавали по тежък случай. Пациент на 75 г. от Самоков пристигнал с коронарна болест, засегнала всички важни артерии на сърцето, с много големи стеснения. Освен това имал недостатъчност на митралната клапа. Бил в шок. "Поставихме му едно особено устройство - контрапулсатор. Това е помпа, която се слага в аортата и подобрява кръвоснабдяването на сърцето. Сложихме стентове на артериите, където имаше най-много стеснения. Въпреки всичко не настъпи подобрение. След 4-5 дни пак имаше влошаване. Остана митралната недостатъчност и решихме да направим операция - митрално протезиране. Сега е добре. Този избор при лечението стана възможен благодарение на сътрудничеството между кардиолози и кардиохирурзи", обяснява доц. Гацов.

  Най-често срещаните диагнози, които кардиолозите в болницата лекуват, са хронична исхемична (или коронарна) болест на сърцето, остър коронарен синдром, инфаркт на миокарда, сърдечни пороци, сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения и хипертония. Понякога ни търсят пациенти като арбитър за лечение на по-сложни случаи, диагностицирани или катетеризирани в провинцията, поясни доц. Гацов.

  Занемарените случаи на заболявания в България не са рядкост. Това се дължи на много причини: на продължилата над 10 г. здравна реформа, на ниската информираност на хората по здравните въпроси, смята кардиологът. Към това се добавил и страхът, че в болницата може да им се случи нещо лошо. Това води до отказ от лечение дори и при тежки заболявания, като остър инфаркт, добави доц. Гацов и припомни, че през последните месеци няколко души са отказали лечение с коронарография въпреки необходимостта от нея.

  Методът обаче доказано снижава смъртността при сърдечноболните, кото се направи в специализирано лечебно заведение. Страната е добре покрита с катетеризационни лаборатории за извършване на коронарографии. Но е необходима и здравна култура, за да знаят хората къде да търсят навреме помощ, а специалистите да ги насочат към правилното място.

  Коронарографията боли колкото една подкожна инжекция по думите на доц. Гацов. Прави се с локална упойка. В 90% от случаите с катетъра се прониква през ръката. "Риск винаги има. Ако се прави от отговорни специалисти, усложнения има, но са рядкост. Има разлика между противопоказания и рискове. Не бива да се прави коронарография, ако пациентът не желае, ако има тежка алергия към контрастни вещества или пък ако изследването няма да промени стратегията на лечение", обяснява кардиологът.

  Той подчертава също, че усложнения и лекарска грешка са различни неща. Усложнения винаги има при определен процент от пациентите и се случват навсякъде по света. Лекарят е направил всичко както трябва, но въпреки това се стига до него. Лекарска грешка има, когато се прилага нещо, което не е подходящо, или пък е пропуснато да се направи нещо необходимо. Рискът човек да загине по време на коронарография като изследване е между 1 на 1000 и 1 на 3000 според световната статистика. Опасността кола да блъсне човек, докато пресича на зелено, е по-голяма, каза образно доц. Гацов.

  Основната причина артериите да се запушват и да се стига до инфаркт е атеросклеротичната плака в тях. Тя се образува при много хора с възрастта, но не при всички затруднява кръвотока. Науката няма конкретен отговор кои точно са причините и факторите за плаката в артериите, които я възпаляват.

  Според доц. Гацов водеща роля има начинът на живот. Гените безспорно са важни, но ако човекът е винаги под стрес и се храни нездравословно, само те не са достатъчни. Приемът на лекарства също влияе. Най-застрашени са хора, които имат рискови фактори - наследственост, диабет, хипертония, мъжки пол, висок холестерол. Ако пушат, това също вдига риска. Обезпокоителен симптом, при който задължително трябва да се потърси лекар, е болката в гърдите особено ако тя се разпростира към шията, раменете и лактите. Тя може да е признак за стеснени сърдечни съдове. Другата голяма група са хората с порок на сърцето - вроден или придобит.

  Коронарографията дава на лекарите изключително ценна информация. Изображението, получено от нея, има добра разделителна способност. Виждат се и най-малките подробности в коронарното дърво и позволява веднага да се пристъпи към лечение, обяснява доц. Гацов. При скенера например, ако се види, че има стеснение, не може да се пристъпи веднага към лечение, а отново трябва се направи коронарография. При коронарографията може веднага да се постави стент. Тя не е метод само за лечение на остър инфаркт, където е наложително да се действа светкавично, а и при други сърдечни заболявания.

  Пациентите често се интересували от видовете стентове, които се поставят в стеснената артерия. "Те са две големи групи. Едните са само от метал - неръждаема стомана, кобалтохромови сплави или с примес на платина. На жаргон лекарите ги наричат "голи" стентове. Другата група са с подобни метали, но има и наслоено лекарство, което се излъчва към артерията, за да я предпази от стесняване", поясни доц. Гацов.

  Няма гаранция за трайност на стента. Ако той добре се врасне в артерията, остава за цял живот. Очакванията са, че точно на това място няма опасност от ново запушване. Ако след 6 месеца резултатът се е запазил, имаме всички основания да смятаме, че ще остане така и по-нататък, допълва кардиологът.

  При стентовете няма отхвърляне, но понякога в него се разраствала тъкан. Ако е голяма, се стига до запушване на стента. Другият неблагоприятен вариант бил остра тромбоза на стента, която води до запушване на съда. При обикновените стентове вероятността да се стеснят отново или запушат е 10-15%, а при тези, които излъчват медикаменти - само 5%, като тромбозите са много по-малко от 1% годишно, казва специалистът. Контролните прегледи след поставянето на стент са задължителни особено през първите 6 месеца. След това лекарска помощ се търси само при оплаквания. Доц. Гацов насърчава хората, прекарали инфаркт, по-често да се обръщат към лекар, защото вече са имали съдов инцидент. Понякога те не можели сами да преценят дали има реален проблем, затова трябвало да питат специалист.