Емоциите на децата се повлияват по-силно от чутото, отколкото от видяното

Ефектът Колавита (Colavita), получил наименованието си от своя откривател Франсис Колавита, се характеризира със склонността на човек да обръща по-сериозно внимание на онова, което вижда, а не на онова, което чува. Екип от психолози наскоро установи, че феноменът е налице при възрастните, но при децата е точно обратното – те реагират повече на звуците, отколкото на картините в света около тях.

Ефектът Colavita при възрастните

Самият ефект на визуално доминиране Colavita е доказан по време на научни експерименти, когато възрастни участници са подложени едновременно на няколко типа стимулация – визуална, слухова, тактилна и т.н. Учените откриват, че те отчитат най-често визуалната и много по-вяло реагират на останалите.

Откритията на психолога Колавита сочат, че при повечето хора, които нямат зрителни увреждания, именно зрението е най-силно развитото и доминиращо сетиво. Важно е да се уточни, че ефектът на визуално доминиране са наблюдава основно при спокойни обстоятелства, които не крият заплаха за живота и здравето на човека. Според някои изследователи в случаите, когато усети непосредствена опасност, той разчита повече на своя слух, за да се предпази, така както правят и животните.

Децата опознават по-лесно света около тях с помощта на звукова стимулация

Екип от университета „Durham“ във Великобритания провежда проучване, за да провери доколко децата от различни възрасти също са предразположени да се доверяват и да възприемат по-добре визуална, а не слухова стимулация. Докладът е публикуван в списание „Journal of Experimental Child Psychology“ и изтъква, че в опитите си да разберат емоционалния аспект на случващото се, децата се фокусират повече върху слуховата стимулация, отколкото върху визуалната.

Д-р Пади Рос, един от авторите на изследването, пояснява: „През 70-те години Колавита и колегите му провеждат експеримент със светлинна и звукова стимулация. Оказва се, че при повечето участници по-силен ефект има визуалният стимул, под формата на искри, които проблясват пред погледа им. При децата обаче наблюдаваме обратното – те реагират повече на звуците и по-слабо на картините. Решихме да използваме по-сложни сигнали, които да предизвикват емоции в тях, затова избрахме картини на животни, смесица от шумове и други. Искахме всяка стимулация да има емоционален заряд."

Научен експеримент чрез BEAST и MAV стимулации

За целите на своите експерименти д-р Рос и екипът му стъпват на информация от две бази данни, често използвани по време на психологически изследвания: BEAST - стимулация чрез движенията на тялото, които разкриват различни емоционални състояния, и MAV - стимулация чрез звуци, пресъздаващи различни емоции, имитирани от група актьори.

Психолозите набират 139 доброволеца, разделени в три групи според възрастта: 0-7 години, 8-11 години и 18+. На всеки участник се пускат аудио записи и се показват изображения на хора, застанали в различни пози и носещи различно емоционално послание – тъга, радост, гняв и страх. След това всеки от тях трябва да отговори как се е почувствал при всяка от стимулациите. В някои от случаите учените пускат едновременно аудио запис и показват снимка, които са свързани с една и съща емоция. В други правят точно обратното – подлагат участниците на две стимулации, които демонстрират различни чувства (например показват изображение на щастлив човек и пускат звуков запис на тъжен).

Всеки път, когато доброволците са подложени на противоречива стимулация, те трябва да изберат един от двата стимула. Също така двойките стимули са напълно еднакви за всички, така че да се гарантира достоверността на получените резултати и да се избегне компрометирането им вследствие на индивидуалните външни дразнители.

Д-р Рос споделя още: „Открихме, че представителите на всяка от възрастовите групи (под 8, 8-11, 18+) лесно игнорират изображението и се съсредоточават върху гласа, който чуват. При децата забелязахме, че е по-трудно да пренебрегнат звуковата стимулация. По няколко пъти те избират звука, дори когато очаквахме обратното. Оказва се, че емоцията в гласа повлиява на начина, по който възприемат снимката с човека, заел определена поза."

За първи път учени намират доказателства, че децата са подвластни на емоцията, която предава гласът или звукът. По-нататък екипът смята да проучи силата на ефекта, тоест как звуковата стимулация се отразява на възприятието на детето за събитията около него. Заключенията могат да допринесат в няколко различни аспекта.

Комуникация родител-дете

Когато родителят е ядосан, е много по-вероятно да прикрие успешно състоянието си, ако овладее гласа си и той звучи ведро. Ако възрастният само се усмихне, но тонът му остане напрегнат, детето ще усети напрежението по-осезаемо.

Обучение на децата

Според д-р Рос откритието на колегите му може да се окаже много полезно при търсенето на ефективен подход за учене. В резултат на коронавирусната пандемия много деца учат в домашна среда, а това означава повече звукови дразнители. Възможно е ученикът да не успее да се съсредоточи и да разбере преподавания материал, ако в същото време по телевизията се излъчва предаване за COVID-19 или членове на семейството спорят помежду си.

Психологът добавя, че към момента се извършват още няколко изследвания, които целят да направят оценка на ефекта. В тях предстои да се включат допълнителни изображения на хора, които изпитват различни емоции, както и записи на емоционални музикални парчета, които да заместят звуковете. Той не изключва възможността всеки вид емоционален стимул да се отразява на визуалното възприятие на децата, без значение дали той идва от човек или не.