Животът в планината значително понижава риска от сърдечносъдови заболявания

Животът в планината значително понижава риска от сърдечносъдови заболявания, метаболитен синдром, диабет, затлъстяване и хипертония, които често са причина за смъртни случаи. Твърдението е на испански учени, в чието проучване участвали неколкостотин доброволци, живеещи при надморска височина от 500 до 2297 метра. 

След детайлен физически преглед експертите са установили, че доброволците са с по-нисък риск от метаболитен синдром, отколкото хората, които живеят на надморска височина от 0 до 121 метра. От друга страна, участниците в изследването били с повишена чувствителност към инсулина, което понижава значително риска от развитие на диабет.

Изследователите смятат, че преселване в планински район би се отразило благотворно на пациенти за намаляване на симптомите на метаболитния синдром. Високопланинският въздух съдържа по-малко кислород, значително понижава натоварването на белите дробове и сърцето, а надбъбречните жлези, които произвеждат инсулин, започват да работят по-добре.

Предишни изследвания със същата насока показаха, че планинският въздух, който е богат на фитонциди - летливи вещества, които отделя богатата растителност, има мощен противовирусен и противобактериален ефект. Според учените едва един хектар хвойна, например, отделя около 30 килограма фитонциди за 24 часа, а те са напълно достатъчни да бъде пречистен въздухът на малък град.

Отдавна са известни и ползите за мозъка от почивката на планина – час и половина, прекарани сред природата, водят до значително намаляване на мозъчната активност в субгенуалния префронтален кортекс – зона, свързана с риска от психични заболявания.