Контролът на кръвното налягане и глюкозата предотвратява сърдечен блок

Акценти

Контролът на кръвното налягане и глюкозата може да бъде ефективен за предотвратяване на сърдечен блок – забавяне и/или прекъсване на електрическите импулси, контролиращи сърдечния ритъм – и последваща нужда от пейсмейкър, според проучване на изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF). При анализ на повече от 6000 финландски пациенти изследователите от UCSF установяват, че над половината случаи на сърдечен блок са резултат от високо кръвно налягане или повишена кръвна захар.

Приблизително три милиона души по света имат пейсмейкър (електрически кардиостимулатор) и около 600 000 устройства за поддържане на нормален сърдечен ритъм се поставят годишно. Но макар че имплантирането на електрически кардиостимулатор е процедура с нисък риск, тя може да доведе до сериозни усложнения. Също така съществува опасност, макар и минимална, от инфекция в и около сърцето. Има обаче ограничен брой изследвания за това дали поведенческите модификации могат да предотвратят сърдечен блок и кои етнически групи са най-застрашени.

„Пейсмейкърите толкова успешно и незабавно адресират случаите на сърдечен блок, че преди това не успяхме да посветим повече внимание на превенцията на това важно заболяване.“, казва Грегъри Маркъс, кардиолог и доктор по медицина. „В допълнение към превенцията и лечението на миокарден инфаркт и сърдечна недостатъчност, ефективното следене на хипертонията и поддържането на нормалната кръвна захар могат да бъдат полезни стратегии за предотвратяването им.“

Какво показва проучването?

Това е първото проучване върху хора, което оценява възможната връзка между потенциално модифицируемите сърдечносъдови рискове и появата на сърдечен блок, изискващ имплантиране на пейсмейкър.

За целите на изследването екипът използва проучването Mini-Finland Health Survey, което проследява сърдечното здраве на финландското население на възраст над 30 години. То се състои от интервю, проведено в домашни условия, и обстоен клиничен преглед. За да бъдат идентифицирани участниците със сърдечен блок, са проучени 6146 пациенти в периода от 1978 до 1980 година, след което са прегледани болничните им записи от 1987 до 2011 година.

През периода на проследяване 58 пациенти развиват състоянието.

Изследователите установяват, че фактори като възраст, пол, повишено систолично кръвно налягане (горна граница), високи нива на кръвна захар на гладно, анамнеза за миокарден инфаркт и анамнеза за застойна сърдечна недостатъчност увеличават риска от поява на сърдечен блок. След обстоен анализ се открояват два фактора, които значително повишават вероятността от нарушение на сърдечния ритъм – кръвно налягане и кръвна захар.

Високите стойности на кръвно налягане и глюкоза повишават риска от сърдечен блок

По време на проучването учените откриват, че увеличеното систолично кръвно налягане води до 22% по-висок риск от сърдечен блок, а всяко повишаване на глюкозата на гладно – до 19%. При обстойното проследяване на 58-те пациенти става ясно, че 47% от тях биха избегнали състоянието при ефективно управление на стойностите на кръвното налягане и глюкозата.

Авторите отбелязват, че проучването е проведено само сред представители на кавказката популация и препоръчват предпазливост при прилагане на откритията при други популации.

Над 99% от сърдечносъдовите заболявания могат да бъдат предотвратени

Сърдечният блок не е единственото заболяване, засягащо сърцето, което може да бъде предотвратено чрез управление на конкретни рискови фактори и промени в начина на живот. Проучването, публикувано в Journal of the American College of Cardiology, потвърждава, че 99% от случаите на сърдечносъдови заболявания могат да бъдат избегнати, тъй като са предшествани от традиционни, модифицируеми рискови фактори, включително повишено кръвно налягане, високи нива на кръвна захар, холестерол и тютюнопушене.

„Дори леките повишения на тези четири фактора трябва да се коригират с промени в начина на живот или медикаменти.“, казва в имейл д-р Филип Грийнланд, един от водещите автори на изследването.

Прилагането на тези промени обаче често се оказва трудно. Част от проблема е абстрактният характер на риска от сърдечни заболявания. Когато пациент има заболяване, е лесно да бъде мотивиран да въведе конкретни промени в начина си на живот. По-трудно обаче е предприемането на стъпки за справяне с реални рискове, когато все още не е налице реален здравословен проблем.

Според изследователите обаче, освен гореизброените рискови фактори, ключови за намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания са и добрият сън, физическата активност, здравословното хранене и ниските нива на стрес.

„Например стресът и депресията се оказват също толкова мощни рискови фактори, колкото тютюнопушенето и диабетът.“, коментира д-р Ахмед Тавакол, доцент в Медицинския факултет на Харвард.