Завишеният прием на сол уврежда фагоцитите и тяхната функция

За повечето от нас добавянето на сол към храната е нещо нормално. Дори не се замисляме, когато го правим. А трябва. Прекаляването с нея може не само да повиши кръвното ни налягане, но и сериозно да наруши енергийния баланс в имунните клетки и да попречи на правилното им функциониране.

Изследователски екип, ръководен от проф. Доминик Мюлер от Центъра по молекулярна медицина „Max Delbrück“, открива, че повишените нива на натрий в кръвта се отразяват както на активирането, така и на самата работа на циркулиращите моноцити – клетки, образувани от костния мозък, които са предшественици на макрофагите.

Д-р Сабрина Гайсбергер от Берлинския институт по биология на медицинските системи признава, че до този момент тя и колегите й не са били наясно какво точно се случва в клетките. Експертът е водещ автор на проучването, в което вземат участие учени от университета в Регенсбург и Фландрийския биотехнологичен институт в Белгия. Финансирането е осигурено от немския център за сърдечносъдови изследвания, а резултатите са публикувани в списание „Circulation“.

Солта ограничава снабдяването на клетките с кислород

С помощта на биохимика и експерт по метаболомика д-р Стефан Кемпа екипът разглежда метаболизма на имунните клетки, изложени на въздействието на високи солни концентрации, в лабораторни условия. Първите промени настъпват още след третия час. Оказва се, че натриевият хлорид разрушава респираторната верига (сложния процес на клетъчно дишане), което кара клетките да произвеждат по-малко аденозин трифосфат (ATP), а оттам и да поемат по-малко кислород.

Аденозин трифосфатът (ATP) е универсалното гориво, което захранва всички човешки клетки. Той осигурява енергия за химичните процеси като синтез на протеини и други молекули, от които зависи тонуса на мускулите и добрата метаболитна регулация. Енергоносителят се образува в митохондриите, които играят ролята на своеобразна електроцентрала за клетките, в резултат на сложна последователност от биохимични реакции, познати като респираторна верига. Солта прекъсва работата на точно определено звено по веригата, а именно комплекс II.

Последствията са много сериозни. Липсата на енергия принуждава моноцитите да узреят по различен начин. „Фагоцитите, които трябва да открият и унищожат патогените в организма, се оказаха по-ефективни в борбата с инфекциите. Това обаче би могло да доведе и до задълбочаване на възпалителните процеси, а впоследствие и до повишен риск от сърдечносъдови нарушения“, пояснява Мюлер.

Краткотрайни негативни последици от завишения прием на сол

Проф. Маркус Клайневийтфелд от университета „Hasselt“ и проф. Джонатан Янч от университета в Регенсбург работят в областта на човешките моноцити и макрофаги. Според тях натриевият хлорид влияе по същия начин на работата на фагоцитите.

Експерти от Центъра за експериментални и клинични изследвания провеждат проучване върху здрави мъже, в чийто хранителен режим се добавят 6 г сол на таблетки всеки ден в продължение на 2 седмици.

По време на друг свой експеримент те разглеждат ефектите от консумацията на поръчана от италиански ресторант пица върху функционирането на моноцитите в човешката кръв. Наблюденията разкриват, че негативното въздействие върху митохондриите настъпва не само след продължителен завишен прием на сол, а и дори след еднократен такъв, както е в случая с пицата. Кръвните проби, взети от участниците 3 и 8 часа след хранене, показват, че след осмия час промените в работата на клетките са едва забележими.

Мюлер допълва: „Това е добра новина. Ако последиците бяха дълготрайни, щяхме да имаме сериозен повод за тревога, тъй като клетките щяха да изпитват недостиг на енергия за по-продължителен период от време." За щастие, митохондриалната дейност не е нарушена постоянно. С други думи, ако човек консумира твърде солени храни няколко пъти дневно, съществува постоянен риск за правилната функция на митохондриите, но той тепърва трябва да бъде изследван и оценен. Пицата, използвана в експеримента, съдържа 10 г сол. Експерти по хранене препоръчват възрастните да приемат не повече от 5-6 г натриев хлорид дневно, като включват и обработените храни.

Големият ефект от малкия натриев йон

„Една толкова малка молекула като натриевия йон може да навреди много сериозно на работата на ензим с ключова роля за клетъчното дишане“, казва д-р Кемпа. „Когато тези йони атакуват митохондриите по най-различни физиологични начини, те на практика регулират централната част на електрон-траспортната верига. Това означава, че солта е един от основните регулаторни механизми в клетките.

Учените са си поставили за цел да проверят дали натриевият хлорид не се отразява и на другите видове клетки в човешкия организъм.

Клайневийтфелд вярва, че е напълно възможно, тъй като митохондрии няма само в имунните клетки. С изключение на еритроцитите, те присъстват във всяка друга човешка клетка. В особено големи количества митохондрии могат да бъдат открити там, където се консумира много енергия – мускулните клетки, невроните, рецепторите и яйцеклетките.

Засега остава неясно как различните видове клетки контролират притока на натриеви йони в своите митохондрии. Това обаче не отменя заплахата, която представлява прекомерната употреба на сол за нашето здраве. Най-често свързваме честата консумация на твърде солени храни с възможни сърдечносъдови проблеми. Изследванията разкриват, че натриевият хлорид може да навреди на имунните клетки по най-различни начини. Ако процесите в клетката бъдат възпрепятствани за дълго време, може да настъпи възпаление в кръвоносните съдове или ставите или дори да се развие автоимунно заболяване.