Замърсяването на водата с антидепресанта „Prozac“ променя поведението на рибите Гупи

Съвместно проучване на експерти от Университета на Западна Австралия, университета „Monash“, шведския университет по селскостопански науки и Нюйоркския университет сочи, че животът на рибите е застрашен от все по-сериозното замърсяване с фармацевтични отпадни продукти, изхвърлени във водните системи.

Медикаментите попадат във водата чрез урината и фекалиите в пречиствателните станции. В много редки случаи съоръженията са оборудвани с филтри за откриване и пречистване на фармацевтични отпадъци. След като процесът на обработка приключи, водата се връща отново във водния цикъл, а съответно и неуловените вредни химични вещества.

Антидепресантът „Prozac“ е един от замърсителите, които са опасни за живота на рибите. Той е известен още като флуоксетин. Повечето хора са чували за лекарството от групата на селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонина (SSRI), което е и от най-често предписваните не само при депресия, но и за лечение на ОКР и булимия.

Изследване, публикувано в списание „Proceeding of the Royal Society B: Biological Sciences“, разкрива, че флуоксетинът може да повлияе значително на устойчивостта на популациите на рибите, като променя поведението и индивидуалните им характеристики. Промените могат да ги направят по-податливи на вредни влияния и дори да застрашат живота им.

Различното поведение в пасажа – механизъм за оцеляване

Д-р Джовани Полверино, който е водещ автор на проучването, заявява: „При настъпване на сериозна промяна в заобикалящата ги среда, е жизненоважно всеки представител на групата да избира различно поведение. Ако една риба от пасажа направи погрешен избор и умре, то поне няколко други трябва и ще вземат различно решение, което ще ги спаси.

За съжаление, онова, което забелязахме заедно с моите колеги е, че в популациите под въздействието на флуоксетин подобно поведенческо разнообразие почти липсва. Постоянно променящата се и динамична среда, в която живеят не само хората, но и животните, включително рибите, както и все по-голямото замърсяване, могат да бъдат фатални за големите пасажи.“

За да разгледат ефекта от флуоксетина върху рибите, изследователите улавят 3600 рибки Гупи (Poecilia reticulata) от малка местна река в североизточна Австралия, преместват ги в резервоари, пълни с вода, и се грижат за тях и тяхното поколение в продължение на 2 години.

Те разделят част от рибите на три групи. Едната група прекарва двете години в обикновен резервоар с чиста вода, другата – в резервоар, чиято вода съдържа нива на флуоксетин, типични за дивата природа, а третата – в такъв, чието съдържание на веществото е високо, както обикновено се случва в близост до изходните тръби на пречиствателните станции. Екипът проследява активността на всяка от групите, както и колко често животните предприемат рисково поведение.

Наблюденията показват, че при рибите Гупи в чистата вода поведението е най-разнообразно – някои от тях са по-„мързеливи“, докато други са много активни и не спират да обикалят из целия резервоар.

Флуоксетинът уеднаквява поведението на рибите и притъпява реакциите им

При другите две групи, изложени на различни концентрации флуоксетин, се забелязва много ограничено разнообразие в поведението. Рибите Гупи обикновено имат силно изразена индивидуалност, която им помага да реагират специфично на стреса и заплахите в заобикалящата ги среда. Експертите са разтревожени от уеднаквяването на реакциите им, защото това ги прави по-малко устойчиви на негативни промени.

Важно е да се постигне баланс между безспорната нужда от антидепресанти като „Prozac“, които спасяват хиляди човешки живота всяка година, и негативния ефект върху околната среда. Според учените тепърва предстои да се извършат задълбочени анализи за степента на въздействие на замърсяването с фармацевтични отпадни продукти върху живота на рибите.

Д-р Полверино споделя, че възнамерява да изследва как замърсителите във водата се отразяват на други индивидуални характеристики, които са от ключово значение, като например метаболизма, растежа, числеността на поколението и, не на последно място, умението им за оцеляване в дивата природа.