Изследване провокира размисли за границите на човешкия живот

Жан Луиз Калмен живее в продължение на 122 години и 164 дни – най-голямата официално потвърдена възраст. Тя умира през 1997 г. в Арл, Франция, където прекарва по-голямата част от дългия си живот. Никой друг според точните записи не е живял повече от 120 г.

Вечният въпрос, който си задават учените, е дали човешкият живот има лимит. През 1825 г. един статистик на име Бенджамин Гомперц предложил процентът на смъртност да се увеличава експоненциално с нарастването на годините. Съгласно с това твърдение, формулирано като закона на Гомперц, шансовете за смърт се удвояват на всеки 8 години. Правилото важи за хората между 30- и 80-годишна възраст. Но изследователите смятат, че след тези години внезапно отслабва ускоряването на шансовете, доказвайки го в проучване. „Целта беше да се разреши спора дали човешката смъртност има същия модел както смъртността при много други видове“, казва Кенет Уочър, професор по статистика и демография в Калифорнийския университет в Бъркли.

Учените установили, че степента на смъртност се ускорява до 80-годишна възраст, забавя се и след това настъпва плато между 105-110-та година, след което завършва с плоска линия. Изследователите уточняват, че става въпрос за ускоряване на процентите на смъртността, а не за самите коефициенти. Последните все още не са добри – само 2 от 100 000 жени живеят до 110 г., а при мъжете числото показва 2 на 1 000 000. Ако сте на 105 г., шансовете да доживеете до 106-ия си рожден ден са 50% според ново проучване. Такива са процентите и при 107-та годишнина, и при 108-та, 109-та и 110-та.

Има различия в становищата на учените. Така например събрани от Института за демографски изследвания „Макс Планк“ сведения за дълголетниците в Япония и в западните страни карат специалисти да отхвърлят понятието за твърда граница в човешкия живот. Проучването е публикувано в сп. Extremes и прогнозира, че през следващия четвърт век е възможно някой да достигне възрастта от 128 г. Преди две години изследователи от Медицински колеж „Алберт Айнщайн“ твърдят в изданието Nature, че максималният лимит е около 115 г., базирайки се на данни за дълголетието от 40 държави.

„Има повече от тези две възможности“, казва Милхоланд. Според него изборът между закона на Гомперц и платото е фалшива дихотомия (деление). Законът трябва да спре да се ползва, тъй като процента смъртност не може да се удвои повече от 100% според него. Но и проучването не го е убедило, че процентът спира да се увеличава с около 50%.

Статистикът Нолдър Рууцен от Техническия университет „Чалмърс“ в Швеция оспори заключенията в изданието Nature, смятайки, че учените са допуснали статистическа грешка. Шансовете за живот след 115-годишнина са ниски, но това не означава, че има ограничение, смята той.

Броят на много възрастните хора расте. В последните десетилетия грижите за 80- и 90-годишните се подобриха и това позволява повече от тях да се присъединят към столетниците. Колкото по-добре хората разбират връзката между геномното ни наследство и всички добре изучени практически фактори като хранене и поведение, толкова по-добре ще са наясно защо са в състояние да достигнат дълбока старост, смята Уочър.

В същото време Рууцен твърди, че препоръките за начина на живот – упражнения, какво да се яде и какво не, са доста по-ефективни в по-млада възраст, но изглежда не играят роля в късния етап от живота.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник: sciencealert.com
Снимка: socialage-feed.com