Имунните клетки „помнят“ болката от наранявания в ранна възраст

Акценти

През последните години нараства броят на изследванията, според които човешкото тяло „помни“ болката от различни наранявания, причинени през първите дни от живота, чак до юношеска възраст. Подобно ранно преживяване изглежда променя начина, по който сетивната система на децата се развива на генетично ниво, което води до по-интензивно възприемане на болката на по-късен етап от живота.

Скорошно проучване, ръководено от експерти от Cincinnati Children's, обаче установява точно как и къде възникват генетичните промени, отговорни за дълготрайната памет за болка. Според изследването, публикувано на 18 април 2024 г. в списанието Cell Reports, ключът се крие в развиващите се макрофаги (вид бели кръвни клетки) – един от основните елементи на имунната система.

Проучването

За целите на проучването учените провеждат редица експерименти, включващи мъжки и женски мишки. Резултатите от тях сочат, че имунните клетки на животните помнят болезнените усещания, но мъжките екземпляри, претърпели нараняване в ранна възраст, нямат толкова дългосрочна памет за болка като женските, въпреки че показват същите епигенетични промени. По-нататъшни тестове също показват, че промените, настъпващи в ген, наречен p75NTR, могат да бъдат открити в човешки макрофаги.

>>> Жените са по-застрашени от автоимунни заболявания заради втората Х хромозома

При женските мишки ефектите от първоначалното нараняване са забележими за период от над 100 дни. Извършените разрези по време на експериментите провокират стволовите клетки в костния мозък да генерират макрофаги, които са „подготвени“ да реагират по-интензивно на наранявания, което от своя страна увеличава значително болката.

Според учените при хората подобна времева рамка би била приблизително 10-15 години.

„За нас беше изненадващо да видим как едно нараняване променя толкова драстично макрофагите.“, споделя Майкъл Янковски, директор на Центъра за изследване на педиатричната болка в Cincinnati Children's.

Това ново разбиране на неонаталната памет за болка подчертава фундаменталните разлики, които съществуват между генетичната активност на все още развиващата се имунна система на новородените спрямо тази на възрастните*. Това означава, че е изключително сложно да се определи начин за коригиране на възстановителните грижи за новородени и малки момичета.

„Простата промяна на дозата на болкоуспокояващите може да не е отговорът. Винаги има баланс между контролирането на болката и минимизирането на възможните вредни странични ефекти на съществуващите лекарства. Вместо това нашите открития показват, че има нужда от разработване на по-специфични лечения, които могат да предотвратят промените в макрофагите.“, споделя Янковски.

Следващи стъпки

Необходими са повече изследвания, за да се използват новите данни за разработване на терапии за контрол на паметта на имунните клетки.

В настоящото проучване блокирането на p75NTR при млади мишки наистина притъпява способността на макрофагите да комуникират със сензорните неврони и частично предотвратява дългосрочната памет. Въпреки това остава неясно дали подобни методи могат безопасно да се използват при хора.

„Новите технологии изглеждат способни специфично да блокират p75NTR в макрофагите, но това ще изисква значително повече изследвания, преди този подход да бъде готов за клинични изпитвания при хора.“, казва Янковски.

*Jankowski Michael et al. Macrophage memories of early-life injury drive neonatal nociceptive priming. Cell Reports. 2024.