Каква е нормалната киселинност на кръвта?

от 13 март 2012г.

Киселинността (рН) представлява отрицателен десетичен логаритъм на концентрацията на водородните йони в кръвта при физиологични условия. Поддържането на тази концентрация в определени граници (т.нар. изохидрия) е от основно значение за протичането на жизнените процеси в организма.

Осъществява се от т.нар. буферни системи, представляващи смес от слаба киселина и нейна алкална сол - в организма има доста такива системи - например въглената киселина, нормално образуваща се в белия дроб при дишането, и нейната сол натриев бикарбонат, буферните системи на хемоглобина, на плазмените белтъци, фосфатната буферна система и др. Регулацията на изохидрията се извършва от белия дроб - чрез процеса на дишане, и от бъбреците - чрез отделянето в урината на кисели и основни продукти.

Референтните граници за рН са 7,36 - 7,44.

Киселинността (рН) на кръвта е основен компонент, характеризиращ киселинно-алкалния обмен (КАО) в организма заедно с парциалното налягане на въглеродния двуокис (рСО2) и съдържанието на бикарбонати в кръвта (SB). Отклоненията в киселинно-алкалния обмен се означават като ацидози или алкалози, като в зависимост от това къде е причината за нарушената регулация, те биват респираторен или метаболитен тип.

По отношение на това дали има връзка между рН на кръвта и рН на урината, отговорът е положителен, тъй като единият пряк път за регулация на рН на кръвта е чрез бъбреците. Обичайно измененията на рН на урината следват промените на рН на кръвта, но това правило се нарушава при някои патологични състояния.

Изследване на киселинно-алкалния обмен може да бъде извършено във всяка по-голяма клинична лаборатория - според стандарта по клинична лаборатория кръвно-газовият анализ е задължителен за спектъра от изследвания на лабораториите от второ и трето ниво на компетентност.

Д-р Аделина Цакова, главен асистент в Централната клинична лаборатория на УМБАЛ "Александровска"

За Framar.bg: 24 Часа

Още по темата: