Каква е разликата между пробиотици и пребиотици?

Все по-често в публикациите срещаме термините пробиотици и пребиотици. Приемаме ги като нещо полезно без да знаем каква е разликата между тях. Пребиотиците са несмилаеми хранителни фибри, стимулиращи растежа на т.нар. добри бактерии, които обитават дебелото черво. За разлика от тях, пробиотиците представляват живи бактерии, които са полезни за храносмилателния тракт на човека.

Пребиотици

Пребиотиците произхождат от въглехидрати, наречени олигозахариди - несмилаеми фибри, които преминават по цялата дължина на стомашно-чревния тракт без да се променят, т.е. Без да се усвояват. По време на това преминаване те стимулират растежа и развитието на полезните бактерии в червата. Олигофруктоза и инулин са само два от многото фруктоолигозахариди, които отговарят на критериите за пребиотици. Пребиотичните фибри са устойчиви на топлинни амплитуди и на повишената киселинност в стомаха, което ги прави перфектната храна за полезните чревни микроорганизми. Такива несмилаеми фибри можем да открием в най-големи количества в бобовите растения, пълнозърнестите храни и плодовете. Пребиотиците могат да бъдат приемани също под формата на хранителни добавки или да се добавят допълнително към храните още пир тяхното производство.

Пробиотици

Микроорганизмите в червата могат да бъдат както полезни, така и вредни. В действителност при здравия организъм „добрите" и „лошите" микроорганизми, населяващи дебелото черво, се намират в динамично равновесие. Полезните потискат растежа и развитието на болестотворните бактерии и гъбички, които могат да причинят диария, запек, инфекции на червата или други части на тялото.

Пробиотиците представляват живи бактерии, които спадат към групата на „добрите". Най-популярните видове пробиотици са щамове, принадлежащи към семеството на Lactobacillus и Bifidobacter. Безспорно най-добрите естествени източници на пробиотици са киселото мляко, кефира, айрана и други млечнокиселини продукти. Съществуват множество хранителни добавки, които също съдържат пробиотици.

Режим на хранене, който включва приема и на пре- и пробиотици, носи безспорни здравни ползи. Първите стимулират растежа на пробиотичните бактерии и по този начин потискат развитието на патогенните щамове.

Clostridium difficile е пример за вид болестотворна бактерия, която често е причина за хранителни отравяния. Именно размножаването на тези и други подобни бактерии се блокира от пробиотичните бактериални щамове в дебелото черво.

Подходящата доза пробиотици в комбинация с пребиотици помага за предпазване от различни здравословни проблеми и заболявания на храносмилателния тракт, пикочния мехур, вагината, черния дроб, както и от запек и диария. Редица проучвания показват, че поддържането на добра микрофлора в червата понижава също риска от колоректален рак и поддържа електролитния баланс в организма.

За Framar.bg: Вестник "Марица", регион Пловдив