Какви са причините за поява на джоб на венеца

Зъбният кариес се развива на няколко типични места по зъбите - по дъвкателната им повърхност, по страничните повърхности между два съседни зъба и в областта на шийките на зъбите. Винаги обаче причината за това е наличието на условия за задържане на хранителни остатъци и микроорганизми, в резултат от което последните разграждат храната до киселини, а те разграждат зъба.

Най-често при по-големите кариозни разрушения се обхващат едновременно дъвкателната и страничната повърхност на даден зъб. Тогава се изработва обтурация (пломба) на тези две повърхности.

Най-важен момент за добрия живот на една обтурация и за пълноценното възстановяване на зъба е коректното й адаптиране към стените на кавитета при почистването на кариозната маса. Особено важно в този процес е да се постави пломбата в страничния участък на зъба, там, където той контактува със съседния зъб, така че тя да е продължение на естествената линия на зъба, да не надвисва над венеца.

За тази цел между двата зъба се поставят специални метални пластинки, разделящи двата зъба и позволяващи чрез плътно притискане към стените на зъба да се постигне целта. Макар и рутинно, това действие понякога крие рискове и при невнимание новата обтурация може да излезе извън контурите на основата на кавитета в шийката на зъба и да легне върху венеца.

Така от ръбовете на пломбата при всяко хранене се предизвиква постоянно дразнение на венеца, предизвикващо хронично възпаление. Като резултат от него започва процес на унищожаване на естествената връзка между венеца и зъба, разположеният отдолу периодноциум (влакна, свързващи корена на зъба с костта, кръвоносни съдове и др.) остава незащитен, обхванат е от възпаление, то се разширява и като краен резултат започва образуване на така наречения джоб, който се задълбочава и от разрушение на костта между двата зъба. В него започва задръжка на храна след всяко хранене.

Това още повече засилва дразнението и възпалението. Почистването му става все по-трудно, а заедно с това се нарушава и нормалната структура на тъканите около корена на зъба, което може да доведе дори до разклащане на зъба.

В тези случаи периодичното почистване на джоба, без да се отстранят причините за образуването му, не може да доведе до добър резултат. Когато възникне такъв проблем, трябва първо да се огледа направената пломба и да се прецени дали не е необходимо тя да се поднови.

Една обтурация, която е на повече от 6-7 години, трябва особено внимателно да се огледа, тъй като за този период се извършват не само промени в материала, от който е изработена, но и настъпват някои дефекти в участъците, в които обтурацията контактува със зъбните структури. Освен това при съобщаване за такъв проблем (наличие на джоб само в зоната на един зъб) трябва задължително да се направи рентгенография, за да се провери начинът, по който е изработена обтурацията в страничния участък между двата съседни зъба.

Там би се видял ръбът, надвиснал над венеца и причинил възпаление и стопяване на костта в зоната. Задължителното действие в случая е незабавната смяна на старата пломба иизработване на нова, правилно поставена и адаптирана към зъба. Другият важен момент при изработването е осигуряване на естествен контакт между двата зъба, който няма да позволи навлизане и задържане на храна - също причина за развитие на джоб.

Разбира се, има и други причини за поява на джоб, но щом веднъж се е появил този проблем, налага се професионален преглед за установяване на причината и отстраняването й. Единствено почистване на джоба не може да разреши проблема.

 

проф. Милена Пенева, ръководител на Катедра по детска дентална медицина към Факултета по дентална медицина в София, национален консултант по детска дентална медицина