Когнитивните нарушения при пациенти с диабет тип 1 могат да бъдат открити при рутинен очен преглед

С напредването на възрастта, хората, които страдат от диабет, са по-застрашени от болест на Алцхаймер и други когнитивни нарушения. Учени от центъра по диабет „Joslin“ смятат, че рутинният очен преглед може да открие настъпилите промени в ретината, които обикновено се свързват с когнитивния упадък при по-възрастните пациенти с диабет тип 1. 

Джордж Кинг, старши научен ръководител в център „Joslin“ и автор на изследването, вярва, че откритието на екипа му може да предостави на съответните специалисти много лесен и бърз начин за ранно диагностициране на когнитивен упадък, което от своя страна ще им позволи да назначат най-доброто лечение за пациентите.

Проучването е публикувано в научното списание „Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism.“

Тясна връзка между пролиферативната диабетна ретинопатия (ПДР) и когнитивната дисфункция

По-рано учени установиха, че между пролиферативната диабетна ретинопатия (ПДР), усложнение при болните от диабет, което може сериозно да увреди зрението им, и когнитивния упадък съществува тясна връзка.

Уорд Фиквайлер, доктор по медицина, споделя: „След като разбрахме, че клетъчните промени в ретината може да са следствие на промени в мозъка, решихме с помощта на образни способи да проверим дали същите тези промени са придружени от нарушения в когнитивните функции.“

Екипът събира резултатите от профилактичните очни прегледи на пациентите с диабет от института по очно здраве „Beetham“ към център „Joslin.“ Част от направените прегледи са извършени чрез оптична кохерентна томография (OCT, безконтактна техника на измервaне слоевете на ретината). При останалите се прилага OCT ангиография, която също е вид оптична кохерентна томография, която обаче изследва и кръвоносните съдове в ретината.

И двата метода за получаване на скенерни изображения са неинвазивни, отнемат броени минути и се използват масово в очните клиники в САЩ.

В проучването участват 129 доброволци, като целта е да се изследват здравословните последици при хора, които страдат от диабет тип 1 в продължение на минимум 50 години. Доброволците се подлагат на серия от когнитивни тестове за памет и оценяване на психомоторната скорост, тоест времето, нужно за подреждане на група предмети с ръце.

За тяхна изненада, експертите установяват тясна връзка между представянето им при решаване на задачите за памет и структурните промени в мрежата от кръвоносни съдове на ретината. Според Фиквайлер „когнитивната ни способност да помним е най-често засегната от болестта на Алцхаймер .“

Специалистите от центъра за диабет „Joslin“ смятат също, че пролиферативната диабетна ретинопатия (ПДР) се отразява и на психомоторната скорост на пациентите. До подобно заключение те стигат и по-рано, но с по-малка група участници в проучването. При повечето болни от диабет тип 1 ПДР и запаметяването са оказват взаимосвързани.

Роля на профилактичните очни прегледи при пациентите с диабет

Фиквайлер признава, че резултатите тепърва трябва да бъдат анализирани и потвърдени, но е категоричен, че профилактичните очни прегледи могат да служат като предупреждение за когнитивни промени в хората с диабет.

В сравнение с тях други методи за диагностициране на болест на Алцхаймер като ЯМР са сложни, трудоемки и скъпи. Обикновено лекарите прибягват до тях, когато пациентите проявят симптоми на когнитивен упадък, а тогава вече лечението не дава нужния ефект.

Според него, ако проблемът бъде установен навреме, преди човекът да прояви симптоми, шансовете му за ефективно лечение са много големи. Ранното диагностициране би могло да разкрие пред учените нови начини за лечение на неврокогнитивни заболявания.

Екипът от център „Joslin“ планира да проведе надлъжно проучване за продължителен период от време, в което да бъдат включени по-млади пациенти с диабет тип 1, при условие че не страдат от болестта толкова дълго, колкото участниците в настоящото изследване.

Учените ще фокусират вниманието си върху скенерните снимки на мозъка на пациентите и ще вземат проби от мозъчна тъкан на починали доброволци.

Не е изключено да съществуват общи механизми, които да причиняват увреждане на мозъка и ретината при диабетиците като например увредени кръвоносни съдове и високо/ ниско ниво на кръвна захар.

Според Кинг е възможно автоимунният характер на диабет тип 1 също да има негативен ефект върху когнитивните функции и очното здраве на пациентите.

Екипът с изненада установява, че при участниците в изследването често липсват усложненията, които настъпват при други пациенти с дългогодишна диагноза диабет тип 1. Така например близо половината от тях не развиват тежки зрителни увреждания, а само 1 от 129-те, подложени на скенер на ретината, е застрашен от болест на Алцхаймер.

Фиквайлер допълва: „Възможно е при доброволците в нашето проучване да съществува механизъм, който променя хода на ранния етап на ретинални и мозъчни невродегенеративни нарушения. Същият механизъм вероятно осигурява защита както срещу ПДР, така и срещу Алцхаймер.“

Освен пациенти с диабет тип 1, експертите смятат да проведат проучване и върху такива с диабет тип 2. При тях също се наблюдава тясна връзка между ПДР и когнитивния упадък, а един от рутинните прегледи, на които се подлагат, е оптична кохерентна томография (OCT).

Част от екипа, работил върху изследването, включва Емили Улфсън, Атиф Адам, Ванеса Банам и други от център „Joslin“, както и експерти от медицинското училище в Харвард.

Финансирането е осигурено по няколко линии: фонд „Dianne Nunnally Hoppes“, Националния институт по диабет, храносмилателни и бъбречни заболявания, Националния институт по очно здраве, Американското дружество по диабет и т.н.