Кръводаряване – най-важното, което трябва да знаем за процедурата

Даряването на кръв може да изглежда смущаващо за мнозина, но това е лесна процедура, която може да помогне за спасяването на нечий живот. Освен че кръводаряването представлява акт на доброта, който е достатъчно ценен сам по себе си, той е и от полза за здравето на дарителите и пациентите, чийто живот зависи от навременното преливане на кръв.

Изисквания за кръводаряване

Всеки човек, който желае да стане кръводарител, следва да е:

• в добро общо здраве;
• без противопоказания;
• дееспособен;
• на възраст между 18 и 65 години;
• с над минималните нива на хемоглобин – за мъжете 135 г/л и за жените 125 г/л;
• с тегло над 50 кг.

На мъжете се разрешава да даряват кръв до пет пъти годишно, а на жените – до четири, като интервалът между две кръводарявания трябва да е минимум осем седмици. Ако по време на процедурата дарителят се почувства зле, кръводаряването се преустановява.

>>> Експерти развенчават медицински митове за кръводаряването

Противопоказания за кръводаряване

Не се допуска кръводаряване, когато по преценка на лекар процедурата представлява опасност за здравето на дарителя или приемателя. Даряването на кръв също не се разрешава при интоксикация с алкохол и наркотични вещества, както и при прием на лекарства, като антибиотици, антикоагуланти, стероидни и нестероидни противовъзпалителни, през последните 48 часа и антипсихотични, сънотворни и антиагрегатни през последните 7 дни преди процедурата.

Кръводарители не могат да бъдат жени в период на бременност, лактация и менструация, както и лица, на които през последните шест месеца е преливана кръв, кръвни съставки или плазмени биопрепарати. Кръводарители не могат да бъдат също хора, които страдат от следните заболявания:

• ХИВ;
• хепатит В и С;
• сифилис – вроден или придобит;
• туберкулоза;
• остри заразни болести – по време на боледуването и през реконвалесцентния период (период на възстановяване);
• токсоплазмоза – до една година след възстановяването;
• лайшманиоза;
• бруцелоза – до две години след преболедуването;
• тропически болести;
• болести на сърдечносъдовата система – хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна аритмия; генерализирана кардиосклероза и атеросклероза; тромбофлебити; артериални тромбози, миокардит;
• нарушения във функцията на жлезите с вътрешна секреция и обмяна на веществата;
• чернодробни заболявания;
• болести на пикочната система;
• язвена болест на стомаха;
• епилепсия;
• алергични заболявания;
• заболявания на очите – ирит, резки изменения в очните дъна, глаукома, миопия над 5 диоптъра, иридоциклит, хориоретинит и трахома;
• остър ревматизъм;
• бронхит – остър и обострен хроничен бронхит;
• всички видове новообразувания, освен ако няма категорични данни, че са доброкачествени;
• автоимунни заболявания.

Съвети при кръводаряване

Кръводаряването изисква определена подготовка, поради което хората, които планират да дарят кръв, е препоръчително да се съобразят с някои важни препоръки:

• Вода – Осигуряването на добра хидратация улеснява намирането на вените и предпазва от световъртеж след кръводаряването.
• Храна – Няколко дни преди даряване на кръв не бива да се пропуска хранене, тъй като консумацията на питателна храна помага за по-бързото възстановяване на организма и подобрява качеството на кръв. Също така е важно да се приемат добавки с желязо.
• Алкохол – Спиртните напитки дехидратират тялото, поради което се препоръчва да не се консумира алкохол преди кръводаряване. Също така този тип напитки е възможно да повлияе негативно на дарената кръв, с което да я направи негодна за използване.
• Спорт – Препоръчително е в деня на кръводаряването, както и непосредствено след процедурата, да се избягва тежък физически труд и спортуване.

Какво се препоръчва след кръводаряване?

• Превръзката следва да остане на ръката най-малко два часа след кръводаряване.
• Два часа след процедурата е препоръчително да не се пуши.
• В рамките на четири часа след приключване на кръводаряването е желателно да не се натоварва ръката.
• Приемът на повече калорични течности и храни в първите три дни след даряването на кръв е препоръчителен.
• Желателно е избягването на силно задимени помещения, както и такива с висока температура и влажност, в първите часове след процедурата.

>>> Донор на кръв

Важно за кръводаряването

• Дарената кръв се използва за нуждите на пациенти само в пределите на страната, съгласно нормативната уредба на Република България. В редки случаи е възможно да послужи за лечение на тежко пострадали българи в чужбина.
• По време на процедурата се даряват 450 мл кръв.
• Всички консумативи, нужни за извършването на кръводаряване, са индивидуални, стерилни и за еднократна употреба. Не съществува риск от заразяване с ХИВ или друга инфекция, предавана по кръвен път.
• Всеки човек, който е дарил кръв, получава два дни платен отпуск, подкрепителна закуска и подарък, а при желание от негова страна и резултатите от направените изследвания.
• Кръвта възстановява количеството си в рамките на около 24 часа след кръводарявянето, а за възстановяване на показателте й са необходими около 20-30 дни.

Кои хора се нуждаят от дарената кръв?

Дарената кръв се използва при лечение на пациенти с:

• вътрешно или външно кървене вследствие на нараняване;
• болести, засягащи кръвта;
• ракови заболявания;
• наследствено заболяване на кръвта;
• трансплантация;
• лечение, включващо плазма или други кръвни продукти.

Здравни ползи за кръводарителя

Освен че кръводарявянето е необходимо за спасяване на животи, то е и полезно за здравето на кръводарителя. Процедурата подсилва имунитета и стимулира обновяването на кръвните клетки. Освен това донорът на кръв получава:

По-здрава сърдечносъдова система

Редовното кръводаряване е свързано с по-ниско кръвно налягане и понижен риск от инфаркт, което намалява значително вероятността от сърдечносъдови заболявания. Каква е връзката? Ако нивата на хемоглобин са твърде високи, кръводаряването помага за намаляване на вискозитета на кръвта (съотношение между броя на кръвните клетки и обема на кръвната плазма), което пък понижава риска от образуването на кръвни съсиреци и развитието на инфаркт и инсулт.

По-щастлив и по-дълъг живот

Едно-единствено кръводаряване може да спаси живота на до трима души. Хората обикновено даряват кръв, защото се чувстват добре да помагат на другите, а алтруизмът и доброволчеството са свързани с положителни резултати за здравето, включително по-нисък риск от депресия и по-дълъг живот.

Безплатен преглед

Преди кръводаряването винаги се проверяват жизнените показатели, за да се установи дали човек е подходящ за процедурата. Този преглед може да открие състояния, които се нуждаят от медицинска помощ, като високо кръвно налягане или сърдечна аритмия. Също така преди даряването на кръв се извършва изследване за инфекциозни заболявания.

Здравният скрининг може да покаже наличието на рядка кръвна група. Тази информация може да бъде полезна, ако човек попадне в ситуация, която налага кръвопреливане.

Потенциални рискове от даряване на кръв

Въпреки че кръводаряването като цяло е безопасно, има някои потенциални рискове за здравето на кръводарителя.

Временни реакции

Въпреки че тежките нежелани реакции са редки, могат да възникнат временни, като:

• световъртеж;
• чувство на отпадналост;
• замаяност;
• гадене;
• кървене под повърхността на кожата;
• синини.

Обикновено нежеланите реакции изчезват в рамките на 24 часа, като начините за минимизирането им включват консумация на много течности и храни, богати на желязо.

Неблагоприятни странични ефекти

В редки случаи човек може да изпита по-сериозен неблагоприятен ефект, като например:

• ниско кръвно налягане;
• мускулни крампи;
• затруднено дишане;
• припадък;
• повръщане;
• конвулсии.

Тези ефекти е по-вероятно да засегнат по-младите донори, тези с ниско тегло и хората, които даряват за първи път.

Здравни ползи от кръводаряването - Видео