Редовното кръводаряване е свързано с полезни генетични промени

Акценти

Изследователи от Института „Франсис Крик“ в Лондон, Великобритания, идентифицират генетични промени в кръвните стволови клетки при хората, даряващи редовно кръв, които подпомагат производството на нови здрави клетки. Екипът споделя, че констатациите, публикувани в списанието Blood, са „очарователни“ и биха могли да помогнат за разбирането на причините и начина на развитие на рак на кръвта.

>>> Учени идентифицираха прогностични маркери за агресивна левкемия при деца

Проучването

По време на проучването екипът на Института „Франсис Крик“, в сътрудничество с колеги от Германския център за изследване на рака и Центъра за кръводаряване на Червения кръст, анализира кръвни проби от над 200 редовни донори – хора, които са дарявали кръв три пъти годишно в продължение на 40 години – и спорадични контролни донори, които са се подложили на процедурата по-малко от пет пъти общо.

Анализът показва, че пробите от двете групи имат подобно ниво на клоново разнообразие, но съставът на популациите от кръвни клетки е различен. По-конкретно, и двете групи проби съдържат клетъчни клонове с промени в гена DNMT3A, за който е известно, че претърпява мутации при хората, изложени на риск от развитие на левкемия. Интересното е, че промените в този ген, наблюдавани при редовните донори, не са локализирани в области, за които е известно, че са предлевкемични.

Допълнителни експерименти

За да разберат по-добре откритието си, изследователите редактират DNMT3A в човешки стволови клетки. Те индуцират генетичните промени, свързани с развитието на левкемия, както и тези, наблюдавани в групата на редовните донори. Клетките са отгледани в две среди – една, съдържаща еротропоетин (ЕРО), хормон, стимулиращ производството на червени кръвни клетки, чиито нива се повишават след всяко кръводаряване, и друга, съдържаща възпалителни химикали за възпроизвеждане на инфекция.

Клетките с мутациите, наблюдавани обикновено при честите донори, отговарят и растат в среда, съдържаща ЕРО, и не успяват да се развиват при наличие на възпаление. При клетките с мутации, за които е известни, че са предлевкемични, се наблюдава обратното. Това предполага, че промените в DNMT3A, наблюдавани при редовните донори, се дължат главно на загубата на кръв, свързана с кръводаряването.

След това екипът трансплантира човешките стволови клетки, носещи двата вида мутации, в мишки, някои от които са с източена кръв. На гризачите също е инжектиран ЕРО, за да се имитира стреса, свързан с кръводаряването. Стволовите клетки с мутациите, свързани с честото кръводаряване, растат нормално в контролни условия и насърчават производството на червени кръвни клетки при стрес, без те да стават ракови. Обратно, предлевкемичните клетки водят до повишено производство на бели кръвни клетки както при стрес, така и при контролни условия.

Тези открития карат изследователите да заключат, че редовното кръводаряване може да стимулира полезни генетични мутации*. „Дейностите, оказващи минимален стрес, позволяват на стволовите клетки да се обновяват и ние смятаме, че това благоприятства мутациите, които допълнително насърчават производството им.“, коментира Доминик Боне, старши автор на проучването.

„Знаем повече за предлевкемичните мутации, защото можем да ги видим при хора, диагностицирани с рак на кръвта.“, споделя Хектор Уерга Енкабо, постдокторант в Лабораторията за хемопоетични стволови клетки към Института „Франсис Крик“. „Трябваше да разгледаме много специфична група хора, за да забележим фините генетични различия, които всъщност биха могли да бъдат полезни в дългосрочен план. Сега се стремим да разберем как тези различни видове мутации играят роля в развитието на левкемия и дали могат да бъдат използвани за разработването на лечения.“

*Bonnet Dominique et al. Clonal Hematopoiesis Landscape in Frequent Blood Donors. Blood. 2025.