Учени идентифицираха прогностични маркери за агресивна левкемия при деца

Ново изследване, публикувано в списанието „JAMA Oncology“, идентифицира две уникални ДНК промени, които сигнализират за наличието на агресивна форма на левкемия при деца, когато присъстват едновременно.

В продължение на десетилетие изследователите оценяват туморните характеристики на повече от 1300 пациенти в детска възраст, диагностицирани с В-клетъчна остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ) – вид рак, който засяга белите кръвни клетки на костния мозък.

ОЛЛ е най-често срещаният вид рак при деца според Обществото за левкемия и лимфом.

Изследването осветява генетиката на заболяването при деца с лоши резултати, включително рецидив и смърт.

Проучването

В настоящото проучване екипът изследва ДНК на левкемични клетки, с цел проследяване наличието на общи промени. „Открихме едва забележима област на ДНК, известна като 22q11.22, която липсва при около 30-40% от пациентите с остра лимфобластна левкемия.“, казва д-р Джошуа Шифман, съавтор на изследването. „Започнахме да се чудим дали нещо толкова малко липсва толкова често, както и дали това липсващо парче може да повлияе на преживяемостта.“, допълва той.

Тези открития провокират учените да насочат вниманието си към много по-известен ген, срещан при детска левкемия, наречен IKZF1.

„Промените в IKZF1 озадачават лекарите от известно време.“, обяснява Люк Мейз, детски онколог в Институт по рака „Хънтсман“ и доцент по педиатрия в Университета в Юта. „Повече от десетилетие знаем, че промените в този ген предвиждат много лош резултат при някои пациенти.“

За целите на проучването изследователският екип проследява дали тази липсваща част от ДНК може да бъде използвана, заедно с промените в IKZF1, за по-надеждно прогнозиране на резултатите на преживяемост.

Учените откриват, че при пациентите с делеция (хромозомна мутация) на ДНК и промени в IKZF1 се наблюдават някои от най-лошите резултати при левкемия в детска възраст*. Екипът установява също, че хората с променен ген, имат почти два пъти по-висок риск от рецидив, ако е налична и делеция в областта на 22q11.22.

По време на проучването изследователите използват сложни техники за геномен анализ, за да определят причините за развитие на В-клетъчна остра лимфобластна левкемия при деца. Учените оценяват геномната информация на пациенти с рак, живеещи в различни държави. Проучването включва и група деца с левкемия, които са диагностицирани със синдром на Даун, тъй като при тях рискът от развитие на рак е по-висок.

Потенциален прогностичен маркер

Дейвид Спенсър Мангум си спомня момента, в който започва работа по настоящото проучване преди повече от 10 години. „През всичките ми години на обучение не спирахме да се опитваме да разберем как липсата на 22q11.22 може да повлияе на децата с левкемия. Събрахме данни от много различни клинични изпитвания, за да сме сигурни, че това откритие е реално и възпроизводимо.“, обяснява Мангум. „Нашите констатации са значими, защото открихме, че вероятността от рецидив и смърт е последователна при различни групи деца с ОЛЛ, включително такива със синдром на Даун.“

Изследователският екип се надява, че това откритие може да даде нова представа за лечението на левкемия при децата. Например честотата на фокално заличаване на 22q11.22 е показател за развитието на левкемия, а връзката с по-лошите резултати при деца със заболяването означава, че може да бъде полезен клиничен прогностичен маркер в бъдеще.

*Mangum S., David et al. Association of Combined Focal 22q11.22 Deletion and IKZF1 Alterations With Outcomes in Childhood Acute Lymphoblastic Leukemia. JAMA Oncology. 19 Aug. 2021.