Къде за първи път сме проходили изправени?

  Според господстващата доскоро теория Източна Африка, люлка на прародителите на съвременния човек, е била обрасла в тропически гори в продължение на милиони години. Но през последните 5 милиона години те отстъпили място на саваната. Оттук идва и "теорията за саваната" формулирана през 1925 година, която обясняваше как някои хоминиди - предтечите на австралопитеците, на хомо сапиенса, на шимпанзетата и на горилите, са се адаптирали към тази нова околна среда, като са се изправили на два крака. С това се развил мозъкът им и други техни умения - характеристики, които са ни превърнали в съвременни хора.

  Но тази класическа теория беше оспорена в наше време. Учени доказаха, че пустинни зони са съществували още далеч преди прехода към саваните, а други региони с гъста горска растителност, са се запазили много по-дълго време. Екип геолози и биолози най-накрая реши да вкара малко ред в тази област, като изучи, благодарение на различните форми на въглерода, оставени от растенията в седиментите, развитието и растителното покритие в два региона на Източна Африка, най-богати на фосили от хоминиди.

  Долината Ауаш, където бяха открити останките на астралопитека Люси, и поречието а Омо-Туркана, и двете намиращи се в Етиопия. Резултатите, публикувани в сп. "Нейчър, цитират автора на проучването проф. Туре Сърлинг от университета в Юта: "Две отворени среди са съществували по един непрекъснат начин в продължение на последните десет милиона години в Източна Африка, където бяха открити най-значимите прото-човешки фосили."

  Растителното покритие не е надвишавало 40 на сто в зоните на Ауаш и Омо-Туркана, което означава, че "теорията за саваната" остава валидна. Но проучването повдига други интригуващи въпроси, формулирани от друг участник в проучването, Крейг Фийбъл: "Докато са преобладавали откритите пространства като среда за най-старите същества на два крака, едно друго, по-ново същество, австралопитекът, е еволюирало в гористите местности".

  Сега учените се опитват да засекат данните за древната екология и фосилите, с които разполагат, в опит да установят привичките на прародителите ни в "открита" и в "закрита" среда. "Повечето фосили, които са били открити досега, даваха указание за това къде е умрял индивидът, но не и за това къде е живял", уточнява Крейг Фийбъл.