ЛАКТАЦИЯ

Ефективното отделяне на кърма настъпва около третия ден след раждането, като процесът е индивидуален и при някои жени той може да настъпи по-рано или по късно. Обемът на гърдите се увеличава. Те стават болезнени и силно напрегнати. Кожата на гърдите се изпъва, консистенцията им става твърда. През първите дни на следродния период се отделя предимно коластра, а след това мляко. През този период повечето от жените имат неприятно чуство, придружено с общо неразположение и повишаване на температурата до 38 градуса и ускоряване честотата на пулса.
Приема се, че развитието и разтежът на млечните жлези е в зависимост хормоните, отделяни по време на бременността. За развитието на млечните канали значение има фоликулостимулиращият хормон ( FSH ), а за разрастване на паренхима на млечната жлеза - фоликулостимулиращия ( FSH ) и лутеинизиращият хормон ( LH ). По време на бременността разрастващия се алвеоларен паренхим е функционално спокоен и от гърдата не се отделя млечна секреция.
След раждането на плацентата настъпва спад в отделяните от нея хормони в кръвното русло, което води до отделяне на хормони от предния дял на хипофизата. Като действието на хормоните се реализира върху предварително подготвена млечна жлеза за лактация по време на бременността от естрогени и прогестерони (отделяни от плацентата). Потвърждение на тази теза, е че не настъпва на лактацията поради задържани плацентарни части в матката. Най-ефикасно средство за стимулиране на лактацията е сукането и изцеждането. Върху лактацията оказва влияние и психически фактори. Силно изразени положителни или отрицателни емоции се отразяват върху образуването и отделянето на млякото. Спокойното протичане на следпослеродовия период , както и осигуряване на пълноценно хранене с приемане на достатъчно количество витамини и течности са предпоставка за оптимална лактация.
В първите 3-4 месеца след раждането дневното количество на отделеното мляко е около 800 - 1000 мл., като след това започва да намалява. Когато млечната секреция стигне дневно количество 100 - 150 мл., се прекратява кърменето, ако състоянието на детето позволява това. Адекватната лактация има отношение и за физиологичното обратно развитие на половите органи след раждането. При прекратяване на кърменето за 2-3 дни се получават промени в гърдите, свързани със задръжка на мляко. Гръдните жлези се увеличават, консистенцията им става твърда и се появява болезненост.
От особено значение е и хигиената на гърдите преди и след кърмене. Преди кърмене гърдата се измива и се дезинфекцира, а след кърмене гърдата отново се подсушава и се третира с медикаменти, които да предпазят зърното от рагади и мацерация (размекване). Необходимо е гърдите да се повдигат със сутиени.
В първите дни родилката кърми в легнало положение. Новороденото трябва да захване не само зърното, но и част от ареолата на гърдата, като по този начин зърното се предпазва от травми. След кърменето, което трае от 20-30 мин, се изцежда гърдата и по този начин се осъществява максимална секреционна дейност на гръдните жлези. При поява на мацерации и рагади на зърното трябва да се пристъпи към лечебни мероприятия, като кърменето може временно да се преустанови като се изцежда млякото, но трябва да се има в предвид , че се потиска млечната секреция. Прекратяването на кърменето довежда до намаляване на размера на млечните жлези.
Появата на менструация след кърменето не е повод да се спре кърменето. Ако има забременяване , кърменето трябва да продължи 30 дни и да се спре, иначе се стига до тежко изтощение на родил