Медът ефективно облекчава кожните изгаряния

Използването на естествени продукти за подпомагане заздравяването на рани е често срещана практика в много части на света. Проучване, проведено през 1998 г. с цел преглед на различните възможности за лечение на изгаряния, установява, че медът се използва в 5,5% от случаите. Оттогава редица научни изследвания свидетелстват за полезното въздействие на природния продукт за контролиране на инфекцията и насърчаване зарастването на рани от изгаряния.

Медът като лек за изгаряния

Лечебните свойства на меда са известни от дълбока древност. Индийската медицинска система Аюрведа описва природния продукт като нектар на живота и препоръчва използването му при лечение на различни заболявания като диария, язви и други. В Древен Египет пък медът е използван като компонент на кремове за красота и за балсамиране на мъртвите. През последните години все по-популярна става напитката, съдържаща мед, лимонов сок и гореща вода, чийто прием се препоръчва рано сутрин.

Освен това медът се използва и като помощно средство за ускоряване зарастването на рани при язви, инфектирани рани и изгаряния. Статия, публикувана през далечната 1933 г., разкрива благоприятните ефекти на природния продукт при изгаряния и го описва като най-добрия естествен лек. През 1937 г. пък изследователи използват меда за лечение на попарвания, като подчертават, че ефективно облекчава болката. Проведени са и редица изследвания върху животински модели, които демонстрират, че медът води до по-бързо заздравяване и намаляване на възпалението.

Ретроспективно проучване, включващо 156 пациенти с изгаряния, настанени в болница за период от 5 години (1988-1992 г.), установява, че 13 пациенти, лекувани с пчелния продукт, имат подобен резултат като тези, при които е прилаган сребърен сулфадиазин – локален химиотерапевтик за профилактика и лечение на инфекции. Проучването разкриват също, че при повърхностни изгаряния и изгаряния с частична дебелина (изгаряния от втора степен) лечението с мед води до ефективен контрол на инфекцията, който е много по-добър от този, постигнат със сребърен сулфадиазин и други вещества.

С годините природния продукт получава все по-голямо одобрение от клиницистите, което се дължи на увеличаващия се брой доказателства за благоприятния му ефект. Въпреки това дискусията за вида мед, който би донесъл най-много ползи, все още продължава, както и за необходимостта от стерилизация преди употреба. Провеждането на проучвания, използващи различни видове мед с различни свойства, може да помогне за определяне на най-ефикасния при изгаряния.

Как точно медът помага при изгаряния?

На мястото на изгарянията по принцип се наблюдава повишено образуване на свободни радикали, водещо до висока активност на липидната пероксидация (клетъчно разрушение), която е отговорна за образуването на белези и контрактури. При изгаряния ранното нанасяне на мед намалява образуването на свободни радикали, което ускорява процеса по заздравяване. Това обяснява и намалена депигментация, наблюдавана при използването на природния продукт.

Медът е евтин и нетоксичен, не се придържа към раната и осигурява влажна среда, благоприятна за бързото заздравяване на раните. Компонентите и характеристиките на пчелния продукт, които имат благоприятен ефект върху повърхностни изгаряния, са вискозитет, водно съдържание, захари (предимно глюкоза и фруктоза), антиоксиданти, широк спектър от аминокиселини, витамини и минерали, глюкозна оксидаза, която произвежда водороден прекис (перхидрол), и глюконова киселина, която придава на меда киселинно pH от 3,2 до 4,5.

Как да използваме мед при изгаряне?

При леки изгаряния се препоръчва охлаждане на засегнатото място с течаща вода. След това може да се приложи мед. В зависимост от размера, 15-30 грама мед може да се нанесе директно върху раната от изгаряне или да се накисне в марля. Препоръчва се прилагането на оклузивни или абсорбиращи вторични превръзки, за да се предотврати изтичането на мед. Честотата на смяна на превръзката зависи от това колко бързо пчелният продукт се разрежда от ексудата (течност, образувана в резултат на възпалението), който намалява с напредването на лечението.