Над една четвърт от преболедувалите COVID-19 имат симптоми след шестия месец

Ново проучване, обхващащо възрастни хора, заразили се с коронавируса през 2020 г., разкрива, че една четвърт не са се възстановили напълно след шест до осем месеца. Констатациите, до които стигат изследователи от Университета в Цюрих, Швейцария, са публикувани в списанието „PLOS ONE“.

Докато първоначалните реакции на здравните експерти към SARS-CoV-2 бяха насочен върху намаляването на разпространението и тежкото протичане на COVID-19, нарастващият брой доказателства сочи, че инфекцията може да доведе и до дългосрочни последици за физическото и психическото здраве. Тези дългосрочни последици, понастоящем наричани продължителен COVID (Long COVID), пораждат все по-голямо безпокойство сред здравните работници по света.

Оценка на продължителността на симптомите сред преболедувалите

По-дългосрочните последици след преболедуван COVID-19 се превръщат във важна част от общественото здравеопазване. Данните за продължителния COVID в общата популация са необходими за навременното планиране на здравните услуги и ресурси. Въпреки това малко проучвания, проведени сред пациенти, хоспитализирани с тежък COVID-19, изследват продължителността на симптомите и развитието на усложнения след третия месец от заразяването със SARS-CoV-2.

Целта на настоящото проучване е да се оцени честотата на симптомите, свързани с физическото и психическото здраве, сред лицата, преборили вирусната инфекция, най-малко шест месеца след острата фаза на заболяването.

В изследването учените включват 431 души от системата за проследяване на контакти в Цюрих. Всички участници са имали положителен тест за SARS-CoV-2 в периода между 27 февруари и 5 август 2020 г. и са попълнили онлайн въпросник относно тяхното здраве средно 7,2 месеца след поставянето на диагнозата.

В сравнение с лицата, които по-често съобщават за продължителни симптоми, участниците в проучването са по-млади – на средна възраст 47 години.

26% не са се възстановили напълно след шестия месец

Анализът на анкетите разкрива, че 89% (385) от доброволците са имали симптоми при диагностицирането, а 19% (81) са били хоспитализирани след положителния тест. Констатациите разкриват също, че 26% (111) от доброволците не са се възстановили напълно след шест до осем месеца* след поставяне на първоначалната диагноза COVID-19.

55 на сто (233) докладват за симптоми на умора, 25% (96) имат някаква степен на задух, а 26% (111) изпитват симптоми на депресия. Жените и първоначално хоспитализираните пациенти съобщават по-често за продължителни симптоми след преболедуван COVID-19 в сравнение с мъжете и нехоспитализираните лица. Общо 40% от участниците съобщават за поне едно посещение при общопрактикуващ лекар след острата фаза на заболяването, а 10% от първоначално хоспитализираните (8 от 81) са били отново приети в лечебно заведение.

Участниците, които не са се възстановили напълно или страдат от умора, диспнея (затруднено дишане) или депресия, се нуждаят от допълнителни здравни грижи. Въпреки това една трета от тях (37 от 111), не са се консултирали с медицинско лице.

Авторите на проучването смятат, че техните открития подчертават необходимостта от навременно планиране на ресурси и услуги, съобразени с нуждите на лицата с продължителен COVID.

*Menges Dominik et al. Burden of post-COVID-19 syndrome and implications for healthcare service planning: A population-based cohort study. PLOS ONE. 2021.