Забраната за излизане от дома заради COVID-19 в Китай и Европа доведе до значително подобряване качеството на въздуха

Експерти установиха, че наложените в началото на пандемията от коронавирус мерки, свързани със затваряне по домовете и забрана за излизане в Китай и Европа, са подобрили осезаемо качеството на въздуха и така са предотвратили смъртта на хиляди хора в регионите, където замърсяването е изключително наболял проблем.

По време на изследване, публикувано в авторитетното списание “The Lancet Planetary Health“, учени от университета в Нотр Дам измерват концентрацията на фини прахови частици и откриват, че в Китай тя е намаляла с безпрецедентните 29,7%, а в някои части на Европа – със 17,1% само за времето на забраната за излизане от домовете между 1.02 и 31.03.2020 г (Китай) и 21.02 и 17.05.2020 г. (Европа).

Паола Крипа, асистент в Катедра по строително инженерство и инженерна екология в Нотр Дам, споделя: „Гледаме на тези затваряния като на глобален експеримент за принудително намаляване на вредните емисии. Той е уникален и се проведе в реално време, като ни показа, че строгите мерки в най-силно замърсените зони биха дали отличен резултат, макар и приложени за кратко време.“

Фините прахови частици и вредният им ефект върху човешкото здраве

Фините прахови частици (PM2.5) са микроскопични частици с размер равен или по-малък от 2.5 микрона, които се натрупват в резултат на горивни процеси, индустриална дейност, химични реакции между замърсителите в атмосферата и тежкия трафик на автомобили в урбанизираните райони.

Замърсяването на въздуха се счита за една от основните екологични причини за смърт при хората. През 2016 г. СЗО обяви, че в резултат на мръсния въздух живота си са загубили 4,2 милиона души по целия свят, като най-силно засегнатите региони са тези от Западния Пасифик и страните от Югоизточна Азия.

Дългосрочното излагане на вредното влияние на прахови частици е опасно за човешкото здраве и може да предизвика преждевременна смърт от рак на белия дроб, исхемична болест на сърцето, инсулт и хронични обструктивни белодробни заболявания.

Крипа и екипът й интегрират напреднали компютърни симулации с измерени концентрации на фини прахови частици (ФПЧ) от над 2 500 измервателни станции в Европа и Китай за периода 01.01.2020 г. – 30.06.2020 г., когато бяха наложени забраните за излизане от домовете заради COVID-19.

Сценарии за съживяване на икономиката

Учените изчисляват броя на случаите на преждевременна смърт при четири различни сценария за съживяване на икономиката:

• незабавно възобновяване на всички нормални производствени и икономически дейности, и свързаните с тях емисии;
• постепенно връщане към нормален икономически живот и пропорционално увеличаване на емисиите в рамките на 3 месеца;
• втора вълна на COVID-19 между октомври и декември във всички региони;
• забрана за излизане до края на 2020 г., в случай, че ограничителните мерки не са достатъчно ефикасни.

Застоят в икономиката и по-чистият въздух спасяват хиляди хора

Според Крипа най-голяма изненада се е оказал ефектът от подобреното качество на въздуха върху човешкото здраве. Тя признава: „Не очаквахме, че броят на спасените животи в дългосрочен план в резултат на по-чистия въздух е много близък до броя смъртни случаи в резултат на коронавируса, поне този, който отчита Китай, където починалите с COVID-19 са сравнително малко. Данните ни напомнят колко важни и неотложни въпроси имаме да решаваме, свързани с качеството на въздуха.“

За периода от февруари до март 2020 г. в Китай са спасени 24 2000 души от преждевременна смърт заради висока концентрация на ФПЧ във въздуха, съпоставени с докладваните от страната 3 309 починали с COVID-19. Значителното подобрение на качеството на въздуха се наблюдава в цял Китай, тъй като много от регионите бяха подложени на най-строгите мерки, сред които и затваряне по домовете.

Eфектът от наложените мерки е по-слаб в Европа

Учените все пак забелязват, че ситуацията на стария континент е доста по-различна. Макар смъртните случаи с COVID-19 да са много повече от тези в Китай, изчисленията разкриват, че 2 190 човека са били спасени косвено от преждевременна смърт, в сравнение със същите периоди от 2016 до 2019 г. Когато се вземат под внимание дългосрочните последици, броят на спасените хора нараства още повече – до 287 000 в Китай и 29 500 в Европа. Ръстът им ще зависи изцяло от хода на икономиката и избраните от страните по света стратегии за нейното съживяване.

Изследването е красноречив пример за спешната нужда от конкретни мерки и политики за подобряване качеството на въздуха. Според Крипа то онагледява един така осезаем риск, като коронавируса, и друг, който не виждаме и не можем да измерим, но е не по-малък – постоянната криза с увеличаващите се замърсители на въздуха, който дишаме.

Експертът пояснява: „Оставането на хората по домовете в Китай доведе до драстично намаляване на вредните емисии в атмосферата. Ако бъдат приети и приложени строги и постоянни мерки за ограничаването на трафика и индустриалната дейност, ефектът ще бъде огромен и дългосрочен.

В Европа подобрението бе по-слабо, но все пак такова имаше. Това означава, че там е нужно да се вземат под внимание и други фактори, които вероятно допринасят за качеството на въздуха.“

Подобряване качеството на въздуха – как?

Стратегиите за подобряване качеството на въздуха включват субсидии за електрически автомобили, оптимизиране и осъвременяване на обществения транспорт в районите с особено сериозен трафик и по-строги мерки и санкции за индустрията. Емисиите при отопление и в земеделието също замърсяват атмосферата.

Според екипа, провел изследването, са нужни наистина агресивни стратегии за ограничаване на замърсителите, ако искаме да опазим здравето си. Ако част от мерките, предприети за справяне с коронавируса, се използват повсеместно и в бъдеще, могат да бъдат решени някои от най-големите проблеми на околната среда.

Съавтори на проучването са Паоло Джани, Стефано Кастручо, Венжинг Ху и други експерти от университета в Нотр Дам.

В него намират пресечна точка аспекти на епидемиологията, инженерната екология и философията, с чиято помощ е извършен изключително задълбочен анализ и интерпретация на данните. Те, от своя страна, са предоставени от Департамента по приложна и изчислителна математика и статистика и Департамента по философия.