Учени от Харвард търсят отговор на въпроса как стресът и COVID-19 влияят на косата

Изследване на учени от Университета в Харвард е посветено на въпроса как хроничният стрес влияе върху косопада. Засега изводите са въз основа на опити с мишки. Проучването е публикувано в списанието „Nature”.

Стресът и проблемите с косата са свързани, но учените признават, че трудно успяват да открият причинно-следствената връзка. Оказва се, че един от ключовете към това е пандемията от COVID-19. Така е, защото една четвърт от преболедувалите коронавирусната инфекция страдат от косопад. Очевидно загубата на коса се дължи не толкова на вируса SARS-Cov-2, а на нервното напрежение у хората по време на болестта, смятат специалистите.

За косата и начина, по който расте

Етапите на развитие на косата са три:

• фазата на растеж — анаген;
• фазата на покой — катаген;
• фазата на регресия на космения фоликул — телоген.

Първият етап (растежът) се характеризира с активното делене на стволовите клетки на космените фоликули и така се оформя косъма. Растежът спира. Идва време на покой, след който е ред на окапването на косата и на началото на нова фаза на растеж.

Когато човек е подложен на силен стрес, много голям процент от клетките преминават във фазата телоген. И това води до загубата на коса.

Проучването

За да установят каква е причината за явлението, учените от Харвардския университет провеждат опити с мишки. Те отстраняват надбъбречните жлези, отговорни за производството на хормоните на стреса. И първото, което виждат, е как гризачите спират да са нервни.

При нормални условия регенерацията на космените фоликули се забавя постепенно.

„Когато премахнахме хормоните на стреса, фазата на покой на стволовите клетки се съкрати значително и започна фазата на растеж, а космените фоликули бяха регенерирани.“, казва ръководителят на проекта проф. Я Чи Сю.

При мишките без надбъбречни жлези рязко спада и нивото на хормона на стреса — кортикостерон, а космените им фоликули навлизат във фазата на растеж три пъти по-често в сравнени с мишките от контролната група.

За да си изяснят връзката между хормоните на стреса и косопада учените използвали метода за редактиране на гените.

Оказва се, че в случая протеинът Gas6 играе ключова роля.

В бъдеще генната терапия може да забави и дори да предотврати косопада, появил се заради стреса, предполагат изследователите.

Основните изводи от изследването

Хормонът на стреса кортикостерон регулира спокойствието на стволовите клетки на космения фоликул (HFSC) и растежа на космите при мишки. При липсата на кортикостерон HFSC навлизат в значително повече кръгове от постоянния цикъл на регенерация. При хроничен стрес повишените нива на кортикостерон удължават спокойствието на космените фоликули и ги държат в продължителна фаза на покой.

Аргументи против

Разбира се, съществуват и аргументи против подобна теория. Ето някои от тях:

• Хормонът на стреса при мишките (кортикостерон) се различава от този при хората (кортизол).
• Тялото на гризачите работи различно и в момент на стрес цялата линия на косата може да бъде във фазата на регресия, докато при хората процесът на загуба е само в 10% от клетките.
• Очевидно ще бъде трудно да се въздейства едновременно върху всички косми чрез генна терапия. Изводът е, че екипът трябва да проучи връзката между стреса и косопада при хората.

Как да реагираме при косопад

Според специалистите ако косата започне да изтънява и да губим между 50 и 100 косъма дневно, е нужно да обърнем внимание и да потърсим съвет и консултация.

За щастие, има как да забавим регресията на фоликулите

Средиземноморска диета

Диета с високо съдържание на зеленчуци, плодове и билки намалява риска от изтъняване и косопад, показва проучване на италиански учени от 2018 г. Особено добри резултати се наблюдават при хората, които употребяват постоянно магданоз и босилек и хапват салати повече от три пъти седмично.

Растителни масла

Изследване от 1998 г. показва, че масло от кедър, лавандула и розмарин забавя регресията на фоликулите. За целта то се нанася върху кожата на главата. Помагат и маслата от мента и лимонена трева, както и зехтинът.

Витамини А и D

И двата витамина въздействат положително на здравата коса. Добре е да приемате по-често храни, които ги съдържат. Много витамин А има в морковите, тиквите, броколи, прасковите, пъпешите и спанака. Витамин D може да си набавите като хапвате сьомга и други мазни риби, дроб на треска и яйчен жълтък.

Намаляване на химическите вещества

Веществата, съдържащи се в продуктите за фиксация на косата като гелове, лакове и пяна, остават върху кожата на главата и запушват фоликулите, което пречи на косата да израсте. Подобни стилизиращи препарати могат да бъдат заменени с по-естествени и съдържащи по-малко вредни за косата вещества.