Физическите упражнения – средство за намаляване на стреса от пандемията

Могат ли физическите упражнения да помогнат за облекчаване на стреса, свързан с пандемията от COVID-19?

Ново проучване, насочено към физическите упражнения и въздействието им върху психическото здраве през ранните етапи на пандемията, предполага, че отговорът на въпроса е „Да“. Изследователите откриват, че хората, които са успели да останат физически активни през първите седмици на домашна карантина, се чувстват по-малко депресирани и по-издръжливи психически от тези, чиито нива на активност намаляват.

Въпреки че изследването е предварително и все още не е проверено, резултатите показват, че в условия на пандемия упражненията засилват човешката психика.

Малко хора ще бъдат изненадани да научат, че ограничителните мерки, предприети срещу разпространението на коронавируса, са свързани с лошо психическо здраве. Прегледно проучване, публикувано през февруари, установява, че дори минимални ограничения могат да доведат до задържан стрес, объркване и нарастващ гняв.

Междувременно се знае, че упражненията приповдигат настроението на човек. Но в условията на пандемия, когато повечето хора са принудени да спазват социална дистанция и домашна карантина, физическата активност намалява, тъй като по-голяма част от населението няма възможност да спортува вкъщи. Последните данни на производителите на устройства, проследяващи активността, показват, че броят на дневните крачки е намалял значително от началото на месец март.

До началото на пандемията не беше ясно дали ниските нива на активност могат да се отразят на начина, по който хората психически се справят със ситуацията. Това е и основната причина за осъществяване на настоящото изследване, което е дело на учени от Университета в Айова и включва 3000 души на възраст между 18 и 80 години.

Проучването включва 3000 здрави доброволци на възраст между 18 и 80 години. За целите му е използван методът на пряката анкета, като на участниците са зададени разнообразни въпроси, свързани с начина, по който се чувстват, както и колко често спортуват в настоящите условия.

След това учените събират информация за физическата активност на хората през април, ако са упражнявали такава въобще, както и колко време са прекарвали в седнало положение. Те проучват степента на изолация по време на пандемия на всеки от участниците – дали сами са избрали и са се поставили под пълна карантина у дома, или все пак са излизали навън, но спазвайки социална дистанция.

В края на проучването участниците попълват допълнителни въпросници, свързани с текущото им психично здраве, включително наличието на симптоми на депресия, тревожност, стрес, самота.

Анализът показва, че хората, които преди пандемията са били физически активни, но в настоящите условия рядко спортуват, са значително по-склонни да се чувстват депресирани, тревожни и самотни, отколкото тези, които продължават да тренират поне по 150 минути седмично.

Ефектите са най-поразителни сред участниците поставени под пълна карантина, които по-често съобщават, че се чувстват тъжни, депресирани и самотни. Това се дължи на факта, че малка част от тях запазват спортните си навици.

Независимо от това че откритията са ограничени, те са провокативни и обнадеждаващи, смятат изследователите. „Това са особено стресиращи времена“, казва Силиан Макдауъл, водещ автор на изследването. „Това проучване предполага, че поддържането на нивата на активност, спазвайки същевременно въведените ограничения, е ефективен начин за справяне със стреса по време на пандемия.“