Неграмотната и неправилно структурирана реч причинява физически стрес у хората

Изследователи от Университета в Бирмингам, Обединеното кралство, установяват и демонстрират, че тялото на човек, който слуша неправилно структурирана и неграмотна реч, изпитва физиологичен стрес.

Изследването

Ръководител на екипа е проф. Дагмар Дивжак, специалист по когнитивна лингвистика и езиково познание. Тя и екипът й разкриват как тялото преминава в режим на стрес, когато човек чуе неграмотна реч. Учените откриват пряка връзка между лошата и неграмотна реч и променливостта на сърдечната честота (HRV).

В изследването се включват 41 доброволци. Те са здрави и възрастни британски граждани, които говорят английски. Задачата им е да изслушат общо гласовете на 40 мъже и жени, които говорят с различни акценти, а речта им е изпъстрена от множество граматически грешки.

Към средния пръст на всеки от участниците е прикрепен сензор, задачата на който е да проследява и измерва променливостта на сърдечната им честота. Физиологичният показател отразява интервалите между последователните сърдечни удари. Продължителността на интервалите е променлива, когато човек е отпуснат и спокоен. Тя става равномерна обаче при състояние на стрес.

>>>Стресът може да ускори стареенето на имунната система

Проф. Дагмар Дивжак и колегите й проф. Петар Милин и д-р Уей Сан разкриват намаляване на HRVв отговор на граматически нарушения и това, че колкото повече грешки чува човек, толкова по-правилен става сърдечният му ритъм, което от своя страна е сигурен признак за наличието на стрес.

Резултатите

Проф. Дивжак коментира, че резултатите от изследването поставят във фокуса на вниманието ново измерение на сложната връзка между физиологията и познанието. „Тази връзка е изследвана с помощта на техники, които варират от проследяване на очите до лектроенцефалография. Но до момента е обръщано много малко внимание на връзката между знанието за езика и автономната (вегетативна) нервна система“, казва тя.

Вегетативната нервна система се състои от две части – симпатикова и парасимпатикова. Проф. Дагмар Дивжак разяснява, че симпатиковата нервна система активира реакцията, наречена „борба или бягство“, която се случва по време на заплаха или ситуация, която се приема като опасност. От своя страна парасимпатиковата контролира функциите „почивка и храносмилане“ или „хранене и размножаване“ на тялото.

„Нашите открития показват, че тази система също отговаря на когнитивните изисквания, а това предполага, че когнитивното усилия рефлектира върху физиологичната система по много повече начини, отколкото се смяташе досега“, подчертава специалистката по лингвистика.

>>>Постоянният стрес ускорява стареенето на очите, увеличавайки риска от глаукома

Изследването предоставя и първите доказателства, които дават основания да се предполага, че променливостта на сърдечната честота може да се използва като индикатор на имплицитно лингвистично знание.

Ето и обяснението на ръководителката на изследването: „Познанията за вашия първи език са до голяма степен имплицитни, тоест изучаването на майчиния ви език не изисква от вас да седите и да учите, а за да го използвате не е нужно и много да мислите, ако изобщо го правите. А това означава, че ще ви бъде много трудно да определите кое точно е правилно или грешно в дадено изречение, а още по-лошото е, че не бихте могли и да обясните защо е точно така, особено ако не сте преминали през официално езиково обучение. В същото време точното да бъдат оценени точно езиковите способности на някого, независимо от възрастта, физическите или езиковите способности, е важно за много неща, които се отнасят до основни области на живота, свързани с познанието, важно е и за здравето на мозъка.“

Авторите на изследването, резултатите от което са публикувани в списанието Journal of Neurolinguistics, коментират още, че учените все още не знаят всичко затова как умственият стрес влияе върху физиологичните процеси.

„Благодарение на проучването ни разполагаме с нов метод за проникване в аспекти на познанието, които не се наблюдават пряко, невинаги са очевидни и вербални. Това е особенно ценно при работа с хора, които не са в състояние да се изразяват добре или защото са твърде малки или в много напреднала възраст, или защото са с влошено здраве“, обяснява проф. Дагмар Дивжак.