Нитратите във водата могат да имат негативни последици върху феталното развитие на плода

Жените, приемали вода със съдържание на нитрати, раждат бебета, които са средно 10 грама по-леки от тези, консумирали вода без опасните вещества, твърдят учени от Университета на Илинойс в Чикаго и университета „Aarhus.“

Изследването е публикувано в списание „Environmental Health Perspectives“ и включва бременни жени от Дания. Резултатите показват, че дори ниските нива на нитрати, почти 2 пъти по-ниски от допустимите според Американската агенция за опазване на околната среда (EPA), могат да имат вредно влияние върху човешкия организъм.

Автор на труда е Ванеса Кофман от училището по обществено здраве. Тя изтъква: „Ефектите от завишените стойности на нитрати в храната и водата върху детското здраве са известни на всички. Малко колеги обаче са изследвали как те се отразяват на развитието на плода в майчината утроба. Изключително важно е да запълним този пропуск и да наредим липсващите парченца от пъзела, ако искаме да оценим доколко адекватни са настоящите стандарти за съдържание на нитрати във водата.“

Метемоглобинемия (синдром на синьото бебе)

Питейната вода се замърсява, когато в нея попаднат нитрати от използваните в земеделието торове. Високото съдържание на вредни вещества в нея може да причини метемоглобинемия – рядко срещано състояние, което може да има фатален край и е известно още като синдром на синьото бебе. Както и самото име на заболяването подсказва, то се характеризира с оцветяване на кожата на бебето в синьо. Причината е, че нитратите не позволяват на хемоглобина в кръвта да пренася кислород.

Поради сериозните рискове за здравето и живота на човека, EPA наложи стандарт за максимално допустимите стойности на нитрати в питейната вода от 10 части на милион (10 ppm), с което специалистите се надяват да намалят случаите на синдром на синьото бебе. В Дания нормата за нитратно съдържание в питейната вода е сходно.

Как учените намират връзката между нитратното съдържание във водата и феталното развитие на бебетата?

Кофман и колегите й провеждат най-мащабното по рода си изследване на връзката между вредните субстанции в питейната вода и теглото на новородените бебета. Екипът изчислява на какво количество нитрати са били изложени 852 348 бебета, родени в Дания за периода 1991 г. – 2011 г., докато са в утробата на майките си. Учените търсят връзка между местата, където живеят жените, и данните за регионите с най-високо съдържание на нитрати в страната. След това извличат от датските регистри статистиките за рождено тегло, дължина и обиколка на главата на бебетата.

Базата данни в страната е една от най-всеобхватните в световен мащаб. Тя съдържа безценна информация за епидемиолозите, свързана със здравето на населението, демографски данни и екологични анализи, които обхващат цели десетилетия.

Повече нитрати, по-малка дължина на новороденото бебе

След направените проучвания изследователите установяват, че нивата на нитрати във водата, която консумират бременните жени, влияят върху теглото на техните бебета. Макар и малки, тези разлики са от съществено значение. Изчисленията разкриват, че бебетата, изложени на нитратно съдържание, което е близо 2 пъти по-ниско от допустимото за страната, са с около 10 грама по-леки от останалите, родени от жени, консумирали вода без вредни примеси. Учените забелязват, че колкото повече нитрати съдържа водата, толкова по-малка е дължината на новородените бебета. По отношение на обиколката на главата те не откриват зависимост.

Кофман споделя: „Макар че става въпрос за незначителни разлики в теглото и дължината на тялото, те могат да се окажат важни за здравето на бебето, ако се е родило с тегло под нормата поради други медицински причини.“ Тя подчертава, че теглото на всяко новородено бебе е много важен показател за здравословното му състояние и може да има дългосрочен ефект върху неговото развитие.

В проучването участват Лесли Стейнър от Университета на Илинойс в Чикаго, д-р Торбен Сигсгаард и Бетина Трабйерг от университета „Aarhus“ в Дания и други.