Защо някои хора изпитват негативни странични ефекти при намаляване на приема на захар

За мнозина може би е изненадващ фактът, че консумацията на захар в световен мащаб непрекъснато намалява от 2008 г. насам. Това може да се дължи на различни причини, включително на промяната на вкусовете и начина на живот, както и на нарастващата популярност на нисковъглехидратните диети през последното десетилетие. По-доброто разбиране на вредите от консумацията на големи количества захар за здравето също може да бъде причина за намаления прием.

Намаленият прием на захар има ясни ползи за здравето, включително понижаване на дневното количество калории, което може да помогне за сваляне на излишните килограми и подобряване здравето на зъбите. Но някои хора съобщават, че изпитват негативни странични ефекти, когато правят опити да намалят приема на захар, включително главоболие, умора или промени в настроението, които обикновено са временни.

Причината за страничните ефекти в момента е слабо разбрана. Вероятно обаче тези признаци са свързани със системата на възнаграждение и начина, по който мозъкът реагира при консумацията на сладки храни.

Как захарта влияе на мозъка?

Тъй като масовото производство на храна вече е обичайна практика, много захари се добавят в състава на продуктите, за да бъдат по-привлекателни за потребителите. Въпреки подобрения вкус на храната, захарта оказва дълбоки биологични ефекти върху мозъка. Те са толкова значими, че дори са в основата на дебат върху възможността от пристрастяване към захарта.

Захарозата активира рецепторите за сладък вкус в устата, което в крайна сметка води до освобождаване на съединение в мозъка, наречено допамин. Допаминът представлява невротрансмитер, което означава, че неговата основна дейност е да предава съобщения между нервите в мозъка. Когато сме изложени на възнаграждаващ стимул, мозъкът реагира чрез освобождаване на допамин, поради което често бива наричан „възнаграждаващ“ химикал.

Полезните ефекти на допамина се наблюдават до голяма степен в частта на мозъка, където се намират центровете на удоволствието и възнаграждението. Наградата под формата на захарно изделие управлява нашето поведение, което означава, че сме принудени да повтаряме поведението, което е довело до освобождаването на невротрансмитера. Допаминът може да ни накара постоянно да търсим храна, съдържаща захар.

Експерименти както при животни, така и при хора показват колко дълбоко захарта активира пътищата на възнаграждението. Интензивната сладост надминава дори кокаина по отношение на вътрешното възнаграждение, което предизвиква. Интересното е, че захарта е в състояние да активира тези пътища в мозъка, независимо от начина на прием – чрез храна или инжектирана в кръвния поток. Това означава, че наблюдаваните ефекти не зависят от сладкия вкус.

Проучвания върху плъхове предоставят сериозни доказателства, според които консумацията на захар може да измени центровете в мозъка, които допаминът активира, както и да промени емоционалната обработка и поведението както при животни, така и при хора.

Причина за симптомите и отказ на захарта

Очевидно е, че захарта може да има мощен ефект върху нас. Затова не е изненадващо наличието на отрицателни ефекти в случаите на намален прием или пълно изключване на захарта от диетата. По време на този ранен етап на „отнемане на захарта“ са докладвани както психични, така и физически симптоми – депресия, тревожност, мозъчна мъгла, глад, главоболие, умора, замаяност. Това означава, че отказът може да предизвика неприятни чувства и признаци, които да затруднят придържането към промяната на диетата.

Причината за симптомите не е добре проучена, но вероятно те са свързани с пътищата за възнаграждение в мозъка. Въпреки че идеята за пристрастяване към захарта е противоречива, експерименти с плъхове показват, че подобно на други пристрастяващи вещества, захарта е в състояние да предизвика преяждане, глад и тревожност при отказа й.

Други изследвания при животни разкриват, че ефектите от захарната зависимост са подобни на тези на наркотиците. Повечето проучвания обаче са проведени с животни, така че в момента е трудно да се каже дали резултатите при хората са същите.

Пътищата на възнаграждението в човешкия мозък са останали непроменени от еволюцията и е твърде вероятно при много други организми да са подобни. Това означава, че биологичните последици от отказа на захар, наблюдавани при животните, могат да се появят до известна степен и при хората.

Промяната в химическия баланс на мозъка почти сигурно стои зад симптомите, съобщени при хора, които изключват захарта от диетата си. Освен че участва във възнаграждението, допаминът регулира гаденето, повръщането и тревожността. Отказът от консумация на захар води до бързото намаляване на ефектите на допамина в мозъка, повлиявайки на нормалната функция на много различни мозъчни пътища, което обяснява появата на симптомите.

Както при всяка промяна на диетата, придържането към нея е от ключово значение. Така че, ако искате да намалите ежедневния прием на захар в дългосрочен план, трябва да издържите първите няколко трудни седмици. Важно е да се отбележи, че захарта сама по себе си не е „лоша“, но трябва да се консумира умерено.

Какво се случва с тялото ако прекаляваме със захарта  - видео