Влияе ли броят на децата в семейството върху риска от сърдечносъдови заболявания при родителите

В ново изследване на специалисти от Европейската асоциация по кардиология е установена необичайна връзка между броя деца в семейството и повишения риск от сърдечносъдови заболявания при майката и бащата.

Хората, които са решили да имат повече от едно дете, е добре да следят здравето на сърцето си и по-често да ходят на профилактични прегледи. Според резултатите от изследването при две или повече деца в семейството рискът от развитие на сърдечносъдови заболявания значително нараства. Обикновено майката и бащата са по-предразположени към исхемична болест на сърцето, предсърдно мъждене и аритмия. Тази закономерност се потвърждава и от здравните показатели за състоянието на 500 000 човека, участвали в проучването.

Учените са стигнали до заключението, че когато детето в семейството е едно, родителите са в най-добро здраве. С всяко следващо отроче те стават по-податливи на различни здравословни проблеми.

"Едно дете не би натоварило толкова родителите си в икономически и финансов аспект, особено когато те вече са в напреднала възраст. Две и повече деца със сигурност увеличават стреса – при бащата – финансов, а при майката – свързан с хормонални изменения“, коментират специалисти.

Ново проучване разкрива, че не само семейната история или предразположеността към този тип заболявания играе роля, но и семейната структура и редът при раждане на децата.

Задълбоченият анализ обхваща хора на възраст 30-58 години, като изчислява риска от леки и тежки сърдечносъдови нарушения в зависимост от броя на децата в семейството и реда им на раждане. Проследяването на здравословното им състояние продължава 25 години.

Екипът, заел се с тази нелека задача, е ръководен от проф. Петер Нилсен от университета „Lund“ в Швеция, а заключенията са публикувани в списание „BMJ Open“.

Връзката между семейната структура и сърдечносъдовите заболявания

Данните за семейната структура в страната са взети от шведския регистър на поколенията. Той съдържа информация за биологичните родители на над 95% от населението, родено между 1931 г. и 1961 г., предоставяйки най-обширната възможна база данни.

Учените въвеждат данни за 1,36 милиона мъже и 1,32 милиона жени на възраст 30-58 години през 1990 г. След това изчисляват степента на риск от леки и тежки/ потенциално фатални сърдечносъдови нарушения и общата смъртност, базирайки се на издадени смъртни актове и документи за изписване от болнично заведение между 1990 г. – 2015 г.

Рискът от проблеми със сърцето и кръвоносните съдове е тясно свързан с образованието, семейното положение и съпътстващи заболявания като например диабет. Ето защо експертите коригират получените резултати спрямо тези променливи, за да получат стойности, които отразяват единствено влиянието на семейната структура.

Потенциален ефект от семейната структура върху риска от сърдечносъдови нарушения – брой деца и ред на раждане

Ако се отчита броят на децата, то родителите на повече от едно са по-малко застрашени от смърт в сравнение с онези двойки, които все още нямат отрочета.

Мъжете с едно или две деца страдат от сърдечносъдови проблеми по-рядко, отколкото тези без нито едно. За сметка на това, многодетните бащи (с 4 или повече наследници) попадат във високорисковата група. При тях също така е по-голям рискът от коронарни усложнения.

Сходни са заключенията и по отношение на жените. Майките с повече от три деца са по-застрашени от сърдечносъдови заболявания* и проблеми с коронарната артерия.

Как редът на раждане влияе върху здравето на децата?

Редът на раждане е свързан с риска от сърдечносъдови болести при самите деца. Първото отроче в семейството обикновено по-рядко страда от такива нарушения и от коронарна болест в сравнение с всяко следващо дете.

Интересно е обаче, че рискът от смърт е по-голям при първородните деца.

Д-р Рандолф Мартин, почетен професор по кардиология към университета „Emory“ в Атланта, потвърждава, че изследването е наистина мащабно, но то има само наблюдателна цел, без да търси причинно-следствена връзка.

Ограничения на изследването

Д-р Мартин изтъква няколко основни ограничения.

• Не се вземат под внимание важни рискови фактори като ИТМ, тютюнопушене, начин на хранене, степен на физическа активност и социално-икономически статус.
• Няма достатъчно информация за починали деца в семейството, както и дали те най-често са първородните или пък не.
• Всички участници са родени между 1932 г. и 1960 г., когато нараства осведомеността за рисковете от сърдечносъдови заболявания и зачестяват кампаниите за превенция. Участниците, родени в края на 50-те години например, са по-слабо застрашени от сърдечносъдови болести, тъй като вече са добре запознати с вредите от тютюнопушенето. През 30-ти и 40-те години населението е с много по-ниска здравна култура.
• Социалните фактори имат голямо значение както за самата семейна структура, така и за здравословното състояние на членовете на семейството, в частност тяхното сърдечносъдово здраве.
• Изследването е проведено в Швеция – страна, известна със стабилната си социална система, която полага големи грижи за гражданите. В много други държави ситуацията е съвсем различна.

Авторите на проучването също признават, че е необходимо да се съберат допълнителни данни, за да се потвърди евентуалната връзка между броя на децата в семейството, реда им на раждане и здравословните проблеми.

* Nilsson PM, Sundquist J, Sundquist K, et al. Sibling rank and sibling number in relation to cardiovascular disease and mortality risk: a nationwide cohort study. BMJ Open. 2021