Понижава ли растителната диета риска от тежко протичане на COVID-19

От началото на пандемията се предполага, че някои храни или диети могат да предложат защита срещу COVID-19. Но надеждни ли са тези твърдения? Неотдавнашно проучване, публикувано в списание „BMJ Nutrition, Prevention and Health“, се опитва да провери тази хипотеза и установява, че здравните специалисти, които съобщават, че следват диети, изключващи консумацията на месо и включващи риба (вегетарианска, веганска и пескатарианска), са изложени на по-нисък риск от умерено до тежко протичане на COVID-19.

Проучването разкрива също, че хората, чиито диети са с ниско съдържание на въглехидрати или с високо съдържание на протеини, са с повишен риск от тежко форма на вирусната инфекция.

Тези констатации звучат, все едно че определени хранителни предпочитания могат да ни предпазят чрез намаляване на риска от COVID-19. Но в действителност нещата не са толкова ясни.

Съществува ли връзка между диетата и риска от тежко протичане на COVID-19

Важно е да се подчертае, че докладваният вид диета не повлиява риска от заразяване с коронавирус. Изследването не предполага, че хранителният режим променя вероятността от инфектиране, нито открива връзка между вида на диетата и продължителността на заболяването. По-скоро е установена връзка между спазването на определен тип хранене и специфичния риск от тежко протичане на COVID-19.

От значение е и факта, че в проучването взимат участие близо 3000 здравни специалисти от шест държави. От тях само 138 развиват умерена до тежка форма на COVID-19. Тъй като всеки участник поставя хранителния си режим в една от 11 групи, остават много малко хора, придържащи се към определена диета, и още по-малък брой разболели се сериозно.

Това означава, че хората, ядящи риба, трябва да бъдат групирани заедно с вегетарианците и веганите, за да се получат значими резултати. В крайна сметка само 46 души от тази група се заразяват с вирусната инфекция, като при незначителен брой от тях заболяването протича тежко. Работата с такива малки числа увеличава риска от фалшиво идентифициране на връзката между факторите.

В такива случаи се появява друг проблем с наблюдателните изследвания, които могат да предлагат само теории за това, което се случва, но не и да установят причинно-следствена връзка. За да бъде доказано такова взаимодействие, в идеалния случай трябва да се тества ефекта от намесата, т.е. определен брой участници да спазват диета, различна от тяхната, за конкретен период от време и след това да се сравнят резултатите с контролна група. Точно по този начин работят рандомизираните контролирани проучвания, считани за най-надеждния метод за тестване.

При разглежданото проучване се наблюдава и друг проблем, а именно че диетите, които хората са съобщили, че спазват, може да не отговарят на храната, която консумират. За целите на изследването е използван въпросник, за да се проучат видовете храни, които участниците консумират. Анкетата включва само 47 въпроса, така че фините, но значителни разлики в диетата може да са останали незабелязани. В крайна сметка хранителните продукти в САЩ се различават от тези в Испания, Франция, Италия, Великобритания и Германия.

Що се отнася до опитите да се определи най-добрата диета за защита срещу COVID-19, истината е, че засега не съществуват солидни доказателства, които да подскажат, че вегетарианството или пескатарианството предпазват от COVID-19.

Това, което е известно, е, че поддържането на физическа активност, здравословното хранене и контрола на теглото помагат да се изгради защита срещу редица заболявания. Може би най-добрият съвет е да се спазват общите диетични насоки – консумация на разнообразни храни, в това число зеленчуци, плодове, варива, ядки, семена и избягване на преработени храни, богати на захар, сол и мазнини.