Преживяна от родителите травма в детството е свързана с проблеми в поведението на наследниците им

Родителите, коита са имали травматични или стресови преживявания в своето детство, е вероятно да имат деца с поведенчески проблеми. Тези случаи могат да бъдат свързани с майка или баща, зависими от алкохол или наркотични вещества, страдащи от психични заболявания, с развеждащи се родители или претърпели физическо, сексуално или емоционално насилие.

Подобен вид изживявания са свързани с така наречения токсичен стрес, който води до физически и психически здравни проблеми, продължаващи често от поколение на поколение. Но точният ефект от травмата на родителите върху поведението и емоционалното здраве на собствените им деца не е напълно разбран.

В изследването учените анализирали данни за това колко различни видове нежелани преживявания през детството са изпитани от майките и бащите на 2529 подрастващи и колко често децата им проявяват психически, поведенчески проблеми или затруднения с концентрацията.

В сравнение с децата, чиито родители не били подложени на травматични събития, онези, чиито майки и бащи са преминали през тежки моменти в по-крехка възраст, са 44% по-склонни да имат хиперактивност, а 56% - емоционални или душевни проблеми. Когато тези моменти били поне 4, потомците на такива родители е 2 пъти по-вероятно да страдат от свръхактивност и 4 пъти повече от психически проблеми.

"Проучването показва, че всички ние носим историята си с нас и има последици за нашето родителство и за здравето на децата ни", казва д-р Адам Шикеданц от медицинското училище "Дейвид Гефен" към Калифорнийския университет.

Изследователите установили, че опитът на майките има по-голямо въздействие върху здравето на децата, отколкото бащиното отглеждане. Когато жените били изложени на 1 травматично преживяване, децата им са с 85 на сто по-голяма вероятност да бъдат хиперактивни и с 92 на сто е по-голяма опасността от душевни проблеми. В случаите, когато майките имали най-малко 4 стресови събития, се утроява шанса децата им да изпитат неприятните състояния.

Ако бащите са преминали през 1 до 3 тежки момента в детството си, не се наблюдава увеличаване на риска. При 4 или повече травматични преживявания наследниците им са с 29 на сто по-склонни да бъдат хиперактивни и повече от два пъти по-вероятно да са с поведенчески проблеми.

Изследването не е контролиран експеримент, който има за цел да покаже дали и как опитът на родителите от детските им години може да окаже пряко въздействие върху физическото или душевното здраве на децата им. Освен това учените не са взели предвид индивидуалната устойчивост към несгодите, която би могла да повлияе на това как майките и бащите са устоявали или приемали травмите и съответно резултатът при техните потомци да е друг.

Въпреки това изводите са, че стресовите ситуации от детството могат да имат дълготрайни последици за семействата през поколенията. Хроничното излагане на такива преживявания може да затрудни родителите да се обвържат с наследниците си и да се справят с нормалното, но често напрегнато и емоционално поведение на бебетата и малките деца.

Съветът към родителите е да казват на педиатъра за всяка семейна история, нанесла травма, а задължение на лекаря е да повдигне този въпрос, ако майката или бащата премълчават. Подобна практика може да доведе до ранно предотвратяване на негативните последици за техните деца.

Признаци за тормоз в детството - видео