При флеботробмозата може да се развие хронична венозна недостатъчност

Флеботромбозата, или тромбозата на дълбоките вени на долните крайници е остро настъпващо заболяване, протичащо с тромбоза и възпаление на съдовата стена. В острия период на заболяването се прилага лечение с противосъсирващи лекарства (антикоагуланти), венотонични медикаменти, хигиенен режим и носене на еластични чорапи.

Изходът от едно такова заболяване може да бъде в три посоки:

- да се получи пълно отпушване (реканализация) на засегнатата вена, като се съхрани и функцията на венозните клапи. Пациентът се смята за излекуван, не се очаква да има оплаквания или оток.

- при пациента се получава пълно или почти пълно отпушване на засегнатата вена, но с увреждане на венозните клапи. При това при изправено положение на пациента през тези увредени клапи се връща венозна кръв към стъпалото - получава се т.нар. венозен рефлукс. Това се изразява с оток на крака и оплаквания като болка, тежест, чувство за напрежение или разпъване, мускулни крампи и др. При по-тежките случаи се стига до промени по кожата, пигментация или дори отваряне на венозни рани.

- дълбоката вена остава запушена хронично и венозната кръв се оттича по странични вени (колатерални). оплакванията са както при венозния рефлукс. Може да се появят и повърхностни разширени вени.

 

При втория и третия изход от заболяването се оформя т.нар. синдром на хронична венозна недостатъчност. Лечението при него е комплексно - при покой поставяне на подбедрицата на по-високо ниво, носене на еластичен чорап, приемане на медикаменти с венотонично действие, двигателен режим, грижи за кожата.

В последните 5-10 години се правят много опити да се въздейства върху увредените венозни клапи по хирургичен или ендоваскуларен метод, но засега резултатите не са еднозначни. Опитва се пластика на венозните платна, трансплантация на здрави венозни участъци от други вени в организма, байпас операции с повърхностна вена, стесняване на външния диаметър на засегнатата вена и др.

Много важно е навременната диагностика и навреме започнатото антикоагулантно лечение на острата венозна тромбоза. И тук се използват нови методи на лечение като впръскване на фибирнолитици (лекарства, които "разтварят" тромба) в тромбозиралата вена, разбиването на тромба с вибрираща жица, ултразвук или впръскване на разтвор под високо налягане и след това обратното му изсмукване през катетър, хирургическо отстраняване на тромба, поставяне на стентове при стеснеи вени в областта на таза и др.

Оптимистичните лекарски прогнози сочат, че в бъдеще ще е възможно лесно и надеждно за пациента да се възстановяват венозните клапи. Дотогава трябва стриктно да се спазват основните правила при лечение на венозната недостатъчност - хигиенен режим, носене на еластични чорапи, медикаментозно лечение.

 

Д-р Асен Драмов, главен асистент към сектор "Ангиология" в Клиниката по съдова хирургия и ангиология в Националната кардиологична болница