Разсеяността е признак на правилно функциониране на мозъка

Разсеяността е признак на правилно функциониране на мозъка, според ново изследване на специалисти от университета на Торонто, Канада.

Изследвания в тази посока са правени и преди, но сега ново проучване подкрепа твърдението, пише Актуално.

Специалистите установяват, че растежът на нови неврони в хипоталамуса – част от мозъка, свързан с паметта, способства човек да позабравя. Целта според учените е да се направи място на по-важна информация като се отстранят някой безполезни познания.

„Смисълът на паметта е да направи човека интелигентен и да може да взема правилни решения с оглед на обстоятелствата. Важна част от това е да може човек да забрави някаква информация“, коментира професор Блейк Ричардс, водещ автор на изследването.

Теорията всъщност е прокарана още през 2007 година, когато екип от учени са използвали магнитна резонансна томография, за да проследят функционирането на мозъците при 20 възрастни доброволци. Те е трябвало да изпълнят лесен тест за запаметяване. Резултатите са показали, че хората запомнят по-добре противоречива информация, отколкото лесна и повтаряща се информация.

Според Майкъл Андерсън от Университета на Орегон процесът на забравата играе важна роля във функционалното предназначение. Изследването ясно определя невробиологичната основа на процеса.

Новото изследване на Блейк Ричардс с колегата си Пол Франкланд всъщност е метаанализ на всички правени проучвания досега в тази насока. Те откриват убедителни доказателства в теорията, че забравянето всъщност е полезно.

Учените посочват, че от една страна мозъкът се стреми да се освободи от ненужна стара информация. От друга страна е по-лесно да се обобщи информацията от няколко неща, отколкото да се съхраняват детайли от конкретни моменти, събития или друго.

В подкрепа на това учените отбелязват експеримент с мишки, в който гризачите търсят изход в лабиринт. При преместване на изхода мишките го откриват по-бързо, ако са поели препарат, който спомага за забравянето на мястото на преходния изход.

„Когато човек изпита затруднение при решаването на някоя игра или кръстословица, може да не се тревожи – мозъкът просто чака по-полезна информация“, отбелязва Ричарс.

Изследването е публикувано в списание  Neuron.

По статията работи: Велина Неделчева
Снимка: MyFikirleR