Ракът на яйчниците е на шесто място по честота сред онкологичните заболявания

Симптомите са неспецифични, затова често диагнозата се поставяла късно.

Обикновено болните се оплакват от подуване на корема, стомаха, нарастваща умора без видима причина, загуба на тегло. Може да имат болка в корема или ниско в гърба, или стомашни неразположения, обяснява д-р Томова. Туморът може да притиска пикочния мехур или ректума, заради което се появява запек или диария.

Понякога буцата направо се опипва в корема. Може да се наблюдава още уриниране с кръв или тромбоза на дълбоките вени на долните крайници.

При първи стадий туморът се намира само в яйчника. При втори стадий той се е разпространил, макар и локално, в малкия таз. Туморът се опитва да завземе съседни органи - пикочен мехур, право черво.

Трети стадий има при засегната по-голяма кухина в съседство, а четвърти - с далечни метастази. В последния стадий болестта се е пръснала и пълно излекуване рядко се постигало с възможностите на съвременната медицина.

Пациентите в първи стадий са около 28% от всички, обикновено ги откриваме случайно, защото скрининг не се прави, поясни д-р Томова. При четвъртия метастазите сеоткриват навсякъде в тялото, често в черния дроб. Една особеност: ако те са само по повърхността на дроба, стадият все още е трети.

Заболяването се разпространява по три основни начина. Перитонеалната течност е един от пътищата. Попаднали в нея туморни клетки достигат до други органи, където се заселват. Понякога целият корем отвътре е като поръсен с дребни, трудно отстраними метастази, които са основание за лоша прогноза, казва д-р Томова. Те не може да бъдат оперирани и тогава единственият метод, който помага, е химиотерапията.

Ракът може да се разпространи и по лимфен път.

Туморните клетки попадат в лимфни възли и ги превземат един след друг като крепости. Третият път на разпространение е по кръвен път. Така туморните клетки достигат далечни органи, най-често плеврата, белия или черния дроб, но и други органи.

Ракът на яйчниците се открива къснозаради неясните оплаквания, но и защото туморът нараства, без да бъде забелязан в малкия таз, където има много място, разказва химиотерапевтката. Имало случаи, когато туморите тежат по няколко килограми.

В първи стадий шансовете за излекуване са много големи, казва д-р Томова. След 5 г. 90% са без оплаквания, но ако заболяването е открито в 4-ти стадий след този срок едва 19% са живи. Имат значение още възрастта, придружаващите заболявания. У нас новите случаи са 862 годишно, а смъртните случаи са 395.

Ракът на яйчниците е на шесто място по честота сред онкологичните заболявания. Най-много са болните във възрастовата група над 60 г. Туморът обаче се среща и при съвсем млади жени на около 20 г.

За поставяне на диагнозата първо разговаряме с пациента, казва д-р Томова. После се прави кръвно изследване за туморни маркери. С помощта на ехограф или скенер с контраст се откриват далечни метастази. При съмнение за рак се прави хистологично изследване с биопсия. Туморите на яйчника са различни, но най-често - в 90% от случаите, те са епителни - разположени са по повърхността им.

Най-важната стъпка за успешно лечение е добра операция с максимално изрязване на тумора, обяснява д-р Томова. Операцията може да бъде отворена (лапаротомия) или с помощта на новите технологии, каквато е роботизираната хирургия с робота "Да Винчи".

Понякога, когато туморът е много напреднал, химиотерапията се използва предоперативно. С помощта на лекарствата се опитваме да стопим туморите и да ги направим по-лесни за хирургически отстраняване, пояснява специалистката. При някои пациенти туморът дори изчезвал само с лекарства.

Без медикаменти минават само тези, които са в ранен стадий и имат малък тумор, който нараства бавно. Тогава след операцията жената остава само на динамично наблюдение. Това означава проследяване на туморните маркери в кръвта през 3 месеца и редовни гинекологични прегледи, казва д-р Томова. При агресивен тумор се прави химиотерапия дори в начален стадий.

За първи път от 15 г. насам наскоро Европейската агенция по лекарствата одобри нова прицелна терапия за рака на яйчниците, обясни лекарката. Лекарството действа на следния принцип: спира притока на кислород и хранителни вещества към туморите, след което те "умират от глад".

Ангиогенезата - процесът на нарастванена кръвоносните съдове, играе голяма роля при рака, обяснява д-р Томова. Когато туморът се появи, е с размер 1-2 мм. За да порасне до голяма буца, той създава собствена кръвоносна система, която го снабдява с глюкоза и кислород.

Туморите на яйчниците се развиват по този механизъм - образуват цяла мрежа от кръвоносни съдове. Модерната прицелна терапия спира храненето на тумора, притока на кислород и хранителни вещества. Образуванието умира от глад и се самоунищожава, а пациентът оздравява.

Големи клинични проучвания в III фаза с над 4000 пациенти са показали, че болните с рак на яйчниците имат полза от добавянето на прицелната терапия към основното лечение. У нас медикаментът ще се поема напълно от здравната каса, в момента тече процедура по регистрацията му.

Досега антиангиогенезно лечение у нас се е прилагало още при рака на гърдата, дебелото черво, бъбрека и белите дробове. Яйчниците са петата локализация, която е подходяща за новата терапия.

Отначало се комбинира с друго лекарство, а после болният остава само на новата терапия. По принцип след лекарството се дава 1 г. след оперативно премахнат тумор, а след това болният се проследява. Страничен ефект е хипертонията, защото медикаментът действа върху кръвоносните съдове. Това кръвно обаче лесно може да бъде овладяно.

Традиционната терапия се състои от два медикамента, доказали се като най-добър метод на лечение. През годините са минали доста проучвания за включване на нови медикаменти, но те не са успели да докажат, че постигат по-добри резултати. Класическата схема е 6 курса с двата медикамента през 3 седмици, обикновено тя изкоренява тумора.

Жена, лекувана по този начин, няма рецидив средно по 20 месеца.Общата преживяемост е над 4 г., ако се приложи този подход за химиотерапия.

При повечето пациентки, които са се повлияли добре от първото лечение, обаче в един момент туморът ще се завърне. Повишени маркери са признак за завръщане на болестта.

Голямо проучване доказва, че няма особено значение дали химиотерапията за лечение на рецидив ще започне рано или късно - ефектът за пациентката е един и същ, обяснява д-р Томова. Трябва терапията да се обмисли добре в разговор с пациента. Най-същественото е да няма остатък от тумора. Дори милиметри от тумора, останали в тялото, намаляват наполовина шансовете за преживяемост.

Ако ракът е изрязан напълно, средната преживяемост е 45 месеца. Ако остатъкът е между 1 и 10 мм, тя драстично пада на 19 месеца. Затова най-важното е жената да бъде оперирана от добре обучени онкохирурзи, които не пестят усилия да извадят всички засегнати лимфни възли и да изчистят напълно тумора.