Сканирането на мозъка е в състояние да покаже политическите пристрастия на човек

Изследователи от Държавния университет в Охайо, САЩ, направиха най-голямото до момента проучване за изследване на политическите предпочитания чрез сканирането на мозъка с функционален ядрено-магнитен резонанс. Резултатите предполагат, че биологичните и неврологични корени на политическото поведение са много по-дълбоки, отколкото учените са предполагали до момента.

Изследването

С изследването екипът прави опит да отговори на въпроса дали ако наблюдават единствено мозъка, може да се разбере политическото поведение. Отговорът, казва един от авторите Скайлър Кранмър, професор по политически науки, е „Да“.

174 души изпълняват различни задачи, докато мозъчната им дейност бива сканирана. Нито една от задачите не е свързана с политика. Интересно е, че дори когато им казват да се опитат да не мислят за нищо, анализът на мозъците им показва политическите им възгледи.

„Дори без стимул функционалната свързаност в мозъка може да ни помогне да разберем каква е политическата ориентация“, казва друг от авторите психиатърът Джеймс Уилсън.

Общо осем са задачите, които участниците в изследването изпълняват и нито една от тях не е подготвена по начин, който да доведе до политически реакции. „Открихме, че реакциите и на осемте задачи са свързани с това дали доброволците са либерали или консерватори.“, обяснява друг от членовете на екипа Сео Юн Янг, специалист по политически науки.

Три от задачите показват много силна връзка с политическата идеология:

• Първата е свързана с емпатията. По време на нея показват на участниците снимки на хора в различни емоционални състояния – тъжни, щастливи, уплашени, безразлични.
• Втората изследва епизодичната памет.
• Третата е свързана с получаването на награда. Хората могат да спечелят или загубят пари в зависимост от бързината, с която натискат бутон.

По време на тези задачи екипът сканира мозъците. Учените се интересуват от така наречената функционална свързаност на мозъка или как активността на една група неврони влияе върху друга.

Оказва се, че нещата са едни за консерваторите, а други за либералите и това е особено видно в хипокампуса и в амигдалата на долната фронтална извивка. За реализацията на изследването учените използват суперкомпютърния център в Охайо и едни от най-модерните техники за изкуствен интелект.

Резултатите

Резултатите показват, че единствено задачата, свързана с получаване на награда, е в състояние да предвиди крайни позиции. Това се отнася за определилите се като крайни консерватори и либерали. Джейм Уилсън подчертава, че са нужни допълнителни изследвания, за да бъде разбрана връзката между вземането на решенията за възнаграждение и крайните политически възгледи.

>>> Как крайните политически партии привличат повече гласове, коментират учени

Резултатите от задачата, свързана с емпатията, предполагат от своя страна, че политическата мисъл може да е свързана тясно с емоцията и с умерените политически позиции.

Основният извод е, че биологичните и неврологични корени на политическите възгледи са много дълбоки. Изследването установява този странен феномен, но неясно продължава да бъде каква е причината за него.

„Не знаем дали тази връзки възниква вследствие на идеологията, която хората избират, или идеологията е резултат от връзките, които ние открихме.“, споделя Скайлър Кранмър и подчертава, че е напълно възможно да става дума да комбинация от двете. Новите изследвания, които предстоят, вероятно ще отговорят на този и на още въпроси, които вълнуват учените.

Когато резултатите от случващото се в мозъка биват комбинирани с демографски, социални и икономически показатели като възраст, пол, доход и образование, полученият модел се справя много по-добре с предвиждането за идеологическата определеност на личността.

„Функционалната свързаност и отговорите, които са базирани на проучване, предоставиха силни възможности за прогнозиране от всеки модел, който разглеждахме“, коментира специалистката по политически науки Янг.

Проучването показва ясно, че активирането на специфични райони в мозъка – амигдалата на долната фронтална извивка и хипокампуса, са силно свързани с политическата принадлежност. Проф. Скайлър Кранмър споделя още, че проучването им се различава съществено от други, които също използват сканиране на мозъка в опит да изследват идеологическите пристрастия на хората.

„Разглеждахме мозъка като сложна система от участъци, които си взаимодействат, за да провокират определен тип поведение.“, аргументира се той и пояснява, че останалите изследвания разглеждат изолирано по един участък в мозъка, за да разберат дали се активира, или не, когато хората са подложени на политически стимули.

Изследването провокира сериозни дискусии в научната общност. Важно е как резултатите биват тълкувани, защото не е малък броят на изследователите, които смятат, че при това проучване не става дума за политическите предпочитания на доброволците, а за различни видове мислене. При едни преобладава логиката, при други емоциите, които зависят от лимбичната система, за която отговаря хипокампусът.

Учените, които опонират на колегите си, смятат, че всъщност те са разкрили поведението на лимбичната система, която всеки човек има по рождение, и автоматично са пренесли това поведение в политиката. Политическите пристрастия са много по-сложни от снимките, резултат от ядрено-магнитен резонанс, казват още критиците.

Екипът продължава с изследванията и се надява, че те ще допълнят общата картина, отговор на критикуващите ги, но най-вече отговор на въпроса защо се случва, установеното от тях.