Как крайните политически партии привличат повече гласове, коментират учени

През последните няколко десетилетия разделението между основните политически партии в САЩ се задълбочи значително. Изследвания върху моделите на гласуване разкриват, че политиците заемат все по-крайни позиции във времето. Не гласоподавателите, а политиците. От 1960 година гражданите предпочитат да избират умерени, центристки партии, вместо крайни. Това е тенденция, видима и в други страни по света  - умереността е ценена навсякъде.

Вики Чукиао Янг от института „Санта Фе“ смята, че повечето хора все още избират да бъдат умерени.

Защо се появяват крайните по идеология движения?

Ако гласоподавателите гравитират около центъра на политическия спектър, защо партиите продължават да се раздалечават? Политолозите отдавна опитват да създадат теоретични модели, които най-точно да демонстрират как индивидуалното поведение при гласуване очертава партийните позиции.

През август 2020 г. Янг и колегите й представят нов модел, описващ защо политиците стават все по-крайни, докато избирателите запазват позицията си по средата. За да проверят прецизността на модела, учените използват данни от Конгресното гласуване в САЩ през последните 150 години и откриват наистина големи промени в поведението на партиите.

Избирателят се задоволява с добрия, а не с най-добрия кандидат

Новият модел се гради на идеята за задоволяването на избирателите с политик, който е достатъчно добър според тях, а не с онзи, който е най-добър. „Подобно настроение сред гласоподавателите променя много нещата. Човешката способност да се задоволяваме не с най-доброто е разумно обяснение за поведението по време на избори“, споделя Янг. Нека само да си припомним българското "най-малко зло".

Идеологията на модела за гласуване на Антъни Даунс

През 1950 година е разработен друг модел от икономиста Антъни Даунс, който все още е популярен заради опростената си структура. Той обаче не съответства на емпиричните данни от последните години. Според модела на Даунс всеки имащ право на глас, гласува и избира кандидата, който е най-близо до собствените му идеологически убеждения. На пръв поглед посланието звучи съвсем логично.

Моделът обаче предполага, че с годините политическите партии ще се придвижват към центъра на политическия спектър, за да спечелят възможно най-голям брой гласове. Ситуацията в САЩ е коренно различна, като това е процес, видим навсякъде по света.

Как функционира моделът на Янг?

Моделът на Янг и екипа й работи в друга посока. Ако един човек е доволен от даден кандидат, то той ще получи неговия глас. Ако същият човек е доволен от работата на двама, гласът му ще отиде при единия, на съвсем случаен принцип. Ако за него няма добър политик, който да избере, той просто няма да гласува.

Печелившата политическа стратегия на 21-ви век

Експертите откриват, че шансът на политическите партии да спечелят повече гласове се увеличава, когато те се дистанцират, в идеологичен аспект, от центъра. Според Янг техният модел може да даде отговор на въпроса защо някои хора искат да се припознаят в дистанциралите се крайни политически партии, макар те обикновено да не отстояват по категоричен начин позицията на членовете си.

Новото проучване разкрива, че поведението на избирателя на принципа на задоволяване с достатъчно добрия, а не най-добрия кандидат, е механизъм, който може да отдалечи още повече политическите партии една от друга. Все пак Янг признава, че моделът не обхваща всички аспекти на проблема, тъй като факторите, които определят човешкото поведение са много повече и е трудно да се намери еднозначен и категоричен отговор.