Следродова тъга или следродова депресия?

  Независимо че бременността е значимо жизнено събитие, психичното състояние на жената не показва по-сериозни промени в сравнение с други периоди от живота й.

  По-чести са лека тревожност, нестабилно настроение, които са най-изразени през третия и четвъртия триместър.

  Около 3/4 от младите майки имат краткотраен период на плачливост, емоционална нестабилност с начало втория-третия ден след раждането и продължителност 1-2 дни.

  Акушерките, които са най-близо до родилките в този период, често установяват промените в настроението. Причините, които предизвикват тревожност и раздразнителност, са свързани с хормоналните промени след раждането (около 72 часа след раждането).

  Следродовата тъга е по-честа при раждащи за първи път. Това състояние не е свързано с усложнения от раждането или не се дължи на анестезията. Често тези жени са имали тревожност, нестабилно настроение през последния триместър от бременността. Те също по-често имат пременструално напрежение, проблеми в адаптацията.

  Лека или умерена депресия се среща при около 10% от родилките в първите седмици след раждането. Клиничните изяви са подобни на тези при депресивния епизод (потиснато настроение, липса на преживяване за удоволствие, нерешителност, загуба на апетит, нарушен сън), като по-често се срещат тревожност и по-специално тревога за здравето на новороденото дете, съмнения в собствените способности за справяне със задълженията, свързани с грижите за новороденото дете, изразена уморяемост. При 90% от случаите продължителността на оплакванията е по-кратка от 1 месец.

  Рискови фактори: предишна история за прекаран депресивен епизод, напреднала възраст, самотна майка, липса на семейна подкрепа, колебливо отношение или нежелана бременност, значими психосоциални стресови фактори, предишни следродови психични разстройства.

  За да се справи родилката по-бързо, е важно ранното откриване и проследяване на състоянието, включително отчитане на рисковите фактори; превенция чрез психообучение, адекватна емоционална и социална подкрепа. При влошаване на състоянието или продължително персистиране на симптомите се препоръчва консултация с психиатър, при нужда и лечение с антидепресанти и/или психотерапия.

Проф. Вихра Миланова, началник на Клиника по психиатрия, Александровска болница