Слънчевите очила тръгват от кост с две цепки

  Какви вицове си разказват тези дни катаджиите? За очила, разбира се. Намерението на полицейски шеф да им забрани черните стъкла ги вдъхновява за перчене как ще му кажат: Началник, купи си цайси! А когато той се вбеси "Каквооо?", ще му препоръчат: И слухов апарат!

  Извън шегата заканата хвърли в недоумение очните лекари и синдикатите. Началникът оптимистично смята, че разголените очи ще върнат уважението на гражданите към катаджиите. А офталмолозите и профсъюзните лидери очакват лавина от жалби. Дори децата вече знаят, че плътните стъкла на първо място са защита от слънчевата радиация и чак след това - аксесоар.

  Почти през целия месец май ултравиолетовият индекс се задържа висок, а вчера почти допря последната, 10-а степен за риска. (Всички стойности над 5 се смятат за натоварващи.) Ще остане рисков и през следващите дни. Агресията е свързана с разширилата се към Европа озонова дупка.

  Въздушният слой е изтънял и пропуска повече от лошите ултравиолетови (УВ) лъчи. Това води до увеличение на свързаните с тяхното вредно въздействие очни заболявания като катаракта, дегенерация на макулата, роговични увреждания - обясни офталмоложката, акад. р-р Петя Василева. - Окото има известна анатомична и физиологична бариера, но тя вече е недостатъчна. Допълнителната подсигуровка срещу силната светлина и УВ лъчите са специални филтри.

  Светлите очи са по-чувствителни, с немощна естествена защита. Затова за тях се препоръчват по-силно оцветени лещи и задължителна протекция дори при облачно време.

  Хората още от древността са се опитвали да пазят зрението си от ярките, изгарящи лъчи. Давали са си сметка за убийствената им сила и дори са я използвали като безкръвно средство за мъчение на пленници. Достатъчно било да завържат нещастника на земята с лице към небето и да оставят клепачите му отворени с клечки. Някои умирали още под жестоките лъчи, оцелелите до края на дните си страдали в пълен мрак.

  Като ослепен от слънцето е останал в историята швейцарецът Леонард Ойлер, един от най-великите математици на всички времена, който е работил и в областта на оптиката и астрономията. Едва 28-годишен той губи зрението си, докато с изследователска цел наблюдава небесното светило. Плаща твърде скъпо научния си интерес, но благодарение на силния дух и феноменалната памет продължава работата си с изчисления наум.

  Има различни версии къде за първи път са започнали да носят подобия на черни очила.

  Опити да се крият от слънчевата радиация правят не само народите в топлите райони на Земята, но и в ледената шир - там снегът отразява ултравиолетовите лъчи и утроява въздействието им. Приспособленията се различават според материала, от който са правени. Около Нил постигали затъмнение със специални папируси. А срещу снежна слепота ескимосите криели очи с минишлем от плоски животински кости, в който изпилвали тънки процепи за гледане. От вътрешната страна ги мажели със сажди, за да се отразяват промъкналите се лъчи. Постепенно от лодковидна приближили формата до тази на съвременните очила като най-анатомична и удобна.

  В Китай имали технология за многослойно опушване на плаки от кварц. По време на разпити на свидетели съдиите ги ползвали за прикриване на реакциите си.

  Суетата на владетелите пък дава тон за аксесоари от скъпоценни камъни. В гробницата на египетския фараон дете Тутанкамон били намерени два изтънени до люспи симетрични кристала, напомнящи очилца тип Джон Ленън. Смята се, че екстравагантният римски император Нерон се кипрел с монокъл от изумруд, но има и версия, че става дума за аквамарин. През него наблюдавал от ложата си гладиаторски битки и заглеждал любовници от двата пола.

  Преди 160 г. английски оптик изработва предшественика на съвременните черни очила. Мислел, че оцветени лещи лекуват дори сифилис. Във вида, в който ги знаем, шестват по света от началото на миналия век.

  За баща на аксесоара се смята американецът Сам Фостър, който пуска в края на 30-те години модел с достъпна за средната класа цена. Благодарение на масовото производство големогабаритните тъмни цайси стават задължителна част от лятната мода.

  През последните години се връща тенденцията за очила с размер на домино. Фирмите всъщност се нагаждат към препоръките на офталмолозите за максимална защита на ретината с едрогабаритни плаки. Обяснението е, че черните стъкла карат зеницата да се отваря повече, а така е по-уязвима, ако отстрани или отгоре влизат заслепяващи слънчеви лъчи.

  Класика остават очилата, популярни като авиаторски - дизайнът им не е мръднал от цели 65 години.

  У нас навлизат първо с американските филми, в които всеки пилот, рейнджър и ченге задължително крие очи зад плътночерните огромни "сълзи" на метална рамка.

  Неостаряващият модел за жените пък са прочутите очила на президентшата Джаки Кенеди, наложила се като икона на добрия вкус.

  Много тъмни = УВ гаранция? Не!

  Най-важното при избора на слънчеви очила е да отразяват или филтрират 99-100% от УВ лъчите A и B с дължина на вълната до 400 нанометра. Търсете паспорта на стъклата, който го доказва. Искайте пред вас да проверят очилата на специален уред, който показва каква е защитата. Вредните лъчи увеличават риска от перде и дегенерация на макулата - водещи причини за слепота, обяснява акад. Василева.

  Ето и другите й съвети:

  По-комфортно е стъклата да са поляризационни. Те намаляват отблясъците по вода, пясък, пътни настилки. Най-малко се променя възприятието на цветовете при сивите стъкла, а най-много - при зелените и кафявите. Но има друго предимство при кафявите - блокират най-опасните лъчи от виолетово-синята гама. Ако нямате нужда от диоптър, изберете такива слънчеви очила, които са извити по овала на лицето, за да спират и страничната светлина. А най-добре се предпазете и от проникващите отгоре лъчи с козирка или шапка с периферия.

  Често хората се заблуждават, че тъмният цвят на стъклата е гаранция за УВ защита, предупреждава Таня Михайлова, преподавател в Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика.

  Степента на затъмнение има отношение към яркостта на светлината и комфорта срещу заслепяване. А защитата от слънчевата радиация се осъществява чрез протективни филтри. Само проверка с апарат показва дали очилата ги имат.

  Очите на децата са много чувствителни и затова родителите не трябва да подценяват риска. През лятото слънчевите очила са толкова необходими, колкото и шапката. Същото се отнася и за ски ваканциите. Често обаче зимната защита се подценява, защото вредата не е видима веднага, както при изгарянето на кожата.