Излагането на дневна светлина е свързано с по-нисък риск от деменция

Ежедневната разходка на открито отдавна се свързва с ползи за сърдечносъдовата система, мускулите и метаболизма. Мащабно научно изследване обаче показва, че излагането на естествена дневна светлина може да има съществено значение и за мозъчното здраве, намалявайки риска от развитие на деменция в дългосрочен план.

Какво установява проучването

Настоящото проучване, публикувано в списание General Psychiatry, проследява 87 577 участници в UK Biobank, които в началото на изследването не са имали деменция. За да получат максимално точни данни, изследователите използват устройства със светлинни сензори, носени на китката в продължение на седем дни, вместо да разчитат на въпросници за времето, прекарано на открито.

Участниците са проследени средно 8,1 години, като през този период 741 души развиват деменция.
Анализът показва, че рискът от заболяването е с до 23% по-нисък при хората, изложени на най-голямо количество дневна светлина, в сравнение с тези, които прекарват най-малко време на открито.

Изследването показва още, че дори сравнително кратък престой навън може да бъде полезен. Средната дневна експозиция над 1000 лукса е свързана с около 16% по-нисък риск от деменция, а излагането на поне 5000 лукса за приблизително 40-42 минути дневно – с около 17% по-нисък риск.

Въпреки обещаващите резултати учените подчертават, че изследването е наблюдателно и не доказва, че дневната светлина директно предпазва от деменция. То обаче показва убедителна връзка между по-високото излагане на естествена слънчева светлина и по-ниския риск от развитие на невродегенеративното заболяване.

Защо дневната светлина е толкова важна

Дневната светлина има ключова роля не само за зрението, но и за регулирането на вътрешния биологичен часовник на организма. Специализирани светлочувствителни клетки в ретината изпращат сигнали към мозъка, които определят кога тялото трябва да бъде активно и кога да се подготви за сън.

Този механизъм влияе върху редица важни процеси – отделянето на хормони, телесната температура, метаболизма, апетита, нивата на енергия и качеството на съня. Когато разликата между ярката дневна светлина и тъмнината през нощта се наруши, циркадният ритъм се разстройва, което може да доведе до нарушения на съня, промени в обмяната на веществата, възпалителни процеси и постепенно влошаване на когнитивните функции.

Как дневната светлина предпазва мозъка

Изследователите предполагат, че част от благоприятният ефект може да се обясни с по-доброто регулиране на биологичния часовник и подобреното качество на съня. Данните показват също наличие на структурни промени в определени мозъчни области, при хора, които по-често са били изложени на естествена светлина.

Въпреки че тези резултати не доказват пряка причинно-следствена връзка между дневната светлина и мозъчните промени, те подкрепят идеята, че достатъчното излагане на слънчева светлина подпомага мозъчната функция чрез регулиране на циркадния ритъм.

По време на проучването учените проверяват и ролята на витамин D, но заключават, че той не е основният фактор зад наблюдаваната връзка.

Най-силен ефект при хората с по-висок риск

Най-изразена връзка между дневната светлина и по-ниския риск от деменция е наблюдавана при хората с вечерен хронотип (тези, които естествено са по-активни в по-късните часове на деня) и при носителите на гена APOE4 – най-добре проученият генетичен рисков фактор за болестта на Алцхаймер.

При някои групи участници намалението на риска достига 41%. Въпреки обнадеждаващите резултати, учените подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди дали дневната светлина има пряка защитна роля или влияе чрез други свързани фактори.

Ограничения на проучването

Настоящото проучване е наблюдателно и не може да докаже причинно-следствена връзка между излагането на дневна светлина и по-ниския риск от деменция. Хората, които прекарват повече време навън, обикновено са по-активни, по-социално ангажирани и често водят по-здравословен начин на живот.

Анализът отчита редица фактори, които биха могли да повлияят на резултатите, като възраст, хранене, физическа активност, тютюнопушене, диабет, високо кръвно налягане и социална изолация. Въпреки това не може напълно да се изключи влиянието на други, неизмерени фактори.

Друго ограничение е, че излагането на светлина е измерено само в рамките на една седмица, което не гарантира, че отчетените навици са били постоянни през периода на проследяване.