Стълба към небето и път в никоя посока

„There's a lady who's sure all that glitters is gold
And she's buying a stairway to heaven
And when she gets there she knows if the stores are closed
With a word she can get what she came for..."

Не разбирах, не знаех, че в България има такива хора. След години разбрах, че съм гледал първия филм на тема наркомания/зависимости, пуснат от цензурата - „Стълба към небето", режисьор Влади Ковачев, направен през 1988.

Било е толкова отдавна и в друго време

Години след това пред очите ми постоянно се появяваше героя на филма и неговата стълба, която сигурно изкачва някъде, ако не се е препънал и и паднал. Така разбирах неговото желание да се вдигне над земята. Да пълзиш по земята си е така скучно.

И тогава идват наркотиците

Наркотиците в България са тема „табу". За тях не се говори, но те са навсякъде. Сигурно има някъде  и планирана смъртност, която всички приемат нормално. Има ги и в „Железния светилник" на Димитър Талев - "Знаеше се, че когато Аврам Немтур събираше афиона, не бързаше да плаща на производителите, докато не го продаде на битолските евреи, а тогава все гледаше да откъсне по нещо от уговорената цена, за да увеличи печалбите си."

Афион е бял мак, от който се произвежда опиум, а Аврам Немтур не е нищо повече от съвременен „дилър" на илюзии - наркотрафикант. Наркотици има и в джобовете на учениците.

Първите официални случаи на наркозависими се появяват в края на 60-те години. След прочутия Младежки Фестивал в София през 1968, когато в уредената ни китна столица с внимателно подрязани тревички и предупредителни табели влизат хиляди млади хора, които освен китари и дълги коси носят и...дрога. Защото тя е част от етикета на общуване на хипи-поколението, опит за търсене на нови измерения и тази мистична „стълба към небето".

Години след това милицията преследва неотменно зависимите, третирайки ги като престъпници. А и те не си поплюват, фалшифицирайки рецепти и крадейки от болничните шкафове всичко това, което е можело да предизвика експлозия от цветове в главата ти.

Наркотици се намират в кварталната аптека, без дори и да ти поискат рецепта. Не закъснели и първите публични процеси, принудителни лечения по клиники и първите смъртни случаи. От старото поколение зависими сега не е останал почти никой.
Поколението на децата цветя, родено когато цигарата пред училище бе грях, безрезервната обич към партията и СССР бяха общонароден стандарт, телевизорите бяха лукс просто отстъпи на следващата генерация. Но наркотиците останаха. И вече никой не търси своята стълба, защото и небе май вече няма. А и да има, произведено е в Китай и е внесено контрабандно. Останалото можете да прочетете в новините.

Колко и какво плащаме за наркотиците

За тях си плащат скъпо и прескъпо. Луксозната кола на пласьора, който им продава дрогата  е наркотик. Политиците, които бодро рапортуват за успехите на полицията, за да се наредят след това на хранилката при дилърите и те са наркотик. Наркотик е когато даваш последните си пари, заголваш вената си, забиваш иглата, мислено си обещаваш от утре да е различно и така заспиваш, с усмивка и надежда до следващата доза.

Тревата е дрогата на младите хора. Евтина, лесна за отглеждане и за криене. Училищата са пълни с хлапета, които пушат по един „коз" преди часовете, за да могат просто да се шмугнат през учебния ден, в който сериозни хора им обясняват неща, в които и те не са сигурни, че вярват. Бира в пластмасово шише, няколко цигари и свободен апартамент - какво друго им трябва, за да изкарат един приятен ден, докато според фалшифицираните бележки са „болни и на легло". Преди години тревата бе почти непозната и не бе проблем да пушиш на публични места, преди около 7-8 години се появиха и първите големи пласьори на трева, които направиха бързи пари.

Нещо което идва към нас с тътена на булдозер, с еднаква мощ, лесно и компактно - амфетамините. Известни под различни имена, начини на употреба, продавани навсякъде, без тях купон не се получава.

Можеш да си купиш „усмихнато хапче" за няколко десетки лева. След употребата му те чакат 10 часа еуфория, в която ти си господар на света, а всички други са жалки отрепки. А след 10 часа те чака ново хапче, за да можеш да се озъбиш пак на света. „Конфетите" те лишават от комплексите ти, внушават ти, че уж мислиш, дават ти енергия, за да ти я вземат еднакво бързо след това, ако не си я вземеш обратно с ново хапче. И така в постоянна борба, която си има твърда цена.

Младите и старите

Наркотиците не са приоритет само на младите хора. Уви, в България има огромен процент неосъзнати зависими. В колко дамски чанти можете да намерите комфорните успокоителни.С  тях задължително и по традиция се злоупотребява.
Защото са „от лекар" и „помагат" да се влезе в царството на измамното спокойствие, когато си най-притиснат от проблеми. И колко е по-лесно да не мислиш за тях, докато можеш да поемаш поредното хапче. Понякога просто не искаш да си решиш проблема, по-добре е да не го мислиш.

Някое „универсално хапче" ще ти помогне и за това. Въпросът е да имаш правилната рецепта.

Искаме духът ни да се рее в някакви, по-красиви места, еднопосочния билет извън страната на залязващите мечти.

Наркотиците - афиширано безразличие

Наркотиците са наистина навсякъде в наши дни. Рязко пада възрастовата граница на употребяващите наркотици. Вече всеки втори ученик е опитвал някакъв вид дрога. Те са бизнес, те са пари, те са могъщ стокооборот, те вдигат и свалят от пост политици, те са преследвани, но са навсякъде.

Шарената ни стълба към бляскавото небе, което бляска и със сигурност е от злато вече не е интересна за никого. Те не носят разкриване на нови светове, не отварят съзнанието. Те не те карат да твориш, нито да оцениш нечия друга музика или друго изкуство. Дрогата не е любов, а афиширано безразличие. С нейна помощ ние просто хлопваме капаците си, за да не ни боли от грубото ежедневие.

Все някога ще открием, че сме забравили и да мечтаем и да мислим.

Пак се сетих за оня човек и нашето задочно запознанство от телевизионния екран. Вече искрено се надявам да е намерил своето място на небето и да ни се смее отгоре. А за нас остават илюзиите за щастие, продавани ни от еднакво нещастни дилъри. Стълбата към небето е заменена с магистрала към ада. Просто друг тип шосе, би заключил някой циник.