Съществува връзка между диабета и чернодробната стеатоза

Изследователски екип от Университета в Монреал и Монреалския клиничен изследователски институт откриват връзка между две основни метаболитни заболявания – диабет и чернодробна стеатоза (мастно чернодробно заболяване). Проучването, публикувано в списанието Diabetes, идентифицира потенциални нови биомаркери и цели за терапия.

Липса на ефективни начини за измерване на чернодробното увреждане

Засягащо един на всеки четирима души, мастното чернодробно заболяване е метаболитно здравословно състояние, при което се наблюдава натрупване на мазнини в черния дроб. Известно е, че болестта, която протича с малко очевидни симптоми, с течение на времето причинява значителни увреждания на черния дроб, като в крайна сметка засяга метаболизма на лекарствата и детоксикацията на токсините. Не са малко и доказателствата, че чернодробната стеатоза увеличава риска от развитие на ракови заболявания.

>>> Хранене при стеатоза (затлъстяване) на черния дроб

Поради липса на чувствителни начини за измерване на увреждането на черния дроб в ранните етапи, заболяването е трудно за диагностициране, когато все още е обратимо чрез диета, упражнения или лекарства. Настоящите биомаркери за чернодробна стеатоза откриват само по-късните стадии на болестта и много от тях се проявяват по много по-различен начин при мъжете, отколкото при жените.

Проучването

Освен екипа на Монреалския клиничен изследователски институт, ръководен от проф. Дженифър Естал, проучването включва голяма мрежа от изследователи, клиницисти и партньори на пациенти в много различни изследователски институти, провинции (Квебек и Онтарио) и държави (Канада, Турция и Израел). За целите на проучването учените изследват подробно двете метаболитни заболявания – диабет и чернодробна стеатоза.

Изследването, водено от първия автор Айсим Гюнеш, научен сътрудник в лабораторията на проф. Естал, разкрива необичайно високо присъствие на протеини, наречени sIL-6R и sgp130, в кръвта на пациенти с мастно чернодробно заболяване и още по-високи нива при тези, диагностицирани с диабет.

Екипът успява да установи, че високите нива на кръвна захар и липиди, които са характерни за хората с диабет, подтикват различни видове чернодробни клетки да произвеждат протеините sIL-6R и sgp130*, които участват в регулирането на възпалението в тялото.

Най-поразителното е, че проучването разкрива, че концентрацията на sgp130 в кръвта е много по-добър индикатор за увреждане на черния дроб от настоящите биомаркери както при мъжете, така и при жените. Това откритие предполага, че протеинът може да бъде и добър циркулиращ биомаркер за чернодробно заболяване.

„Отдавна желаем да разберем как мастното чернодробно заболяване е свързано с диабет тип 2.“, коментира Естал, директор на Изследователския отдел за молекулярни механизми на диабета към Монреалския клиничен изследователски институт. „Нашето проучване предлага възможно обяснение на два въпроса – защо мастното чернодробно заболяване е по-разпространено сред хората, диагностицирани с диабет“ и защо диабетът влошава чернодробната стеатоза. Констатациите също така предоставят обещаващ нов начин за откриване на чернодробни увреждания при пациенти с диабет.“

Откритието на нов и ефикасен биомаркер за чернодробни увреждания в по-ранни стадии на мастно чернодробно заболяване може да проправи пътя за неинвазивни тестове за по-ранна диагностика.

* Estall Jennifer et al. IL-6 trans-signaling is increased in diabetes, impacted by glucolipotoxicity and associated with liver stiffness and fibrosis in fatty liver disease. Diabetes. 2023.