Учени откриха видове мравки, които произвеждат естествени антибиотици

Сравнително ново изследване посочва видове мравки, които използват мощни антимикробни агенти и учените могат да извлекат от тях вещества за направата на антибиотици, които да се прилагат при лечението на хора.

Разработката показва, че 40% от проучените видове мравки не произвеждат антибиотици. Но някои от трудолюбивите насекоми могат да бъдат бъдещ източник на нови лекарства за борба с човешките заболявания.

Един от видовете, който специалистите разучили, бил мравката крадец (Solenopsis molesta). Тя има най-мощния антибиотичен ефект от видовете, които изследвали. Те достигнали до този резултат, след като анализирали антимикробните свойства, свързани с 20 вида мравки. Учените го направили с помощта на разтворител, за да отстранят всички вещества от повърхността на мравчените тела. След това полученият разтвор бил внедрен в бактериална суспензия. Последвало сравняване на растежа на бактериите от нея с растежа на микроорганизмите в контролна група.

Ако бактериите в суспензията, съдържаща мравчения разтвор, са нараснали по-малко от тези в контролната група, това означава, че антимикробният агент действа. Например в този със съставки от мравка крадец не е установен бактериален растеж.

Изследователите открили, че в 12 от 20-те вида насекоми има някакво антимикробно вещество върху техните екзоскелети. В 8 от видовете такова не е установено изобщо или агентите върху техните екзоскелети не са били ефективни срещу бактериите, използвани в проучването.

Резултатите водят до изводите, че много видове мравки са намерили алтернативни начини за предотвратяване на инфекции, които не разчитат на антимикробни химикали по думите на Клинт Пеник, професор в Държавния университет в Аризона и автор на проучването.

Изследването е първа стъпка в проучването на антибиотичните възможности на мравките. Учените са използвали само един бактериален агент в тестовете си, което означава, че не е ясно как всеки вид би се справил с други вредни микроорганизми. Но това предстои и е задача, която специалистите си поставят за разрешаване в бъдещето.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник: ncsu.edu
Снимка: tapatalk.com